Айрис Джоансен - Игра със смъртта

— Идва — уведоми я Джо, след като затвори. — Иска да е на мястото в случай, че се случи нещо интересно.

— Имали сте някакво споразумение.

— Само по този начин успях да го накарам да ми съобщи къде си. Обадих му се, щом разбрах за тази къща.

— Без да ме попиташ?

— Ти попита ли ме, преди да побегнеш? — После добави по-меко: — Бях готов да сключа споразумение и с дявола, за да те открия, Ив. Искаш ли да знаеш какво съм готов да направя, за да те задържа?

Думите му я изненадаха и разтърсиха.

— Не искам да…

— И аз мислех така. — Извърна се и се запъти към входната врата. — Стига по тази тема засега.

— Къде отиваш?

— На мястото, където е заровен трупът. Не ми се ще да остава без надзор.

Очите й се разшириха.

— Да не очакваш той отново да се появи там?

— Ако те дебне, значи знае, че сме открили гроба.

— Няма да се опита да премести тялото. Веднъж сподели колко било глупаво.

— Следователно предохранителните мерки са безсмислени, но от това глава не боли.

— Колко дълго възнамеряваш да останеш там?

— Докато се срещнем със Спиро утре сутринта. Не чакай да се върна преди…

— Ще дойда с теб.

— Лягай си. Не съм те поканил. — Отвори вратата. — Това е моя задача, Ив. Ти и Сара свършихте вашата.

— Идиотско е от твоя страна да се връщаш там тази нощ, ако смяташ…

Говореше на празно пространство. Той бе изчезнал.

Как смее да я разстройва, а после да я ужасява, като се връща при гроба на Деби Джордан? И как си въобразява, че тя ще заспи? Няма да мигне цяла нощ, ще си представя как стои сам насред полето.

Ще поспи. Няма да мисли за него. Нека рискува Дом да се върне и да го завари там. Така му се пада. Вероятно ще му достави удоволствие да се изправи лице в лице с кучия син. Джо ще го повали с хватка от карате, както постъпи с Лопес, и ще се отдалечи.

Сърцето й биеше лудо. Престани. Не мисли за него.

Лягай и заспивай.

Джо седеше на няколко метра от гроба и тя усети впития му в нея поглед, докато приближаваше, но в тъмнината не различи изражението му. Най-вероятно бе да няма никакво изражение. Обикновено й се налагаше да дебне за бегло трепване на миглите или движение на устните, за да се досети какво изпитва.

Макар напоследък съвсем ясно да бе декларирал чувствата си.

— Очаквах те. — Джо потупа земята до себе си. — Сядай.

— Е, аз не планирах да съм тук. — Седна и обгърна колене с ръце. — Предупредих те: той няма да се появи.

— Но не желаеше да рискуваш да ме оставиш сам.

— Ти си ми приятел… понякога.

— През цялото време. Не биваше да идваш насам сама.

— Никога не съм сама. Следват ме от охраната.

— Това е единствената причина да изпитвам някаква благодарност към Логан.

— Той е добър човек.

— Не коментирам.

Тя мълчаливо наблюдаваше червеното флагче, с което бе отбелязано мястото на гроба. Там ли си Деби Джордан? Надявам се да си. Господи, как ми се ще поне теб да те отведем у дома.

— Имала е две деца, нали?

— Две момченца. Според вестниците се е радвала на всички земни блага: сполучлив брак, семейство, приятели. Била е добър човек, стараела се да води пълноценен живот. Ала един ден излязла от къщи и никога повече не се върнала. Без никакво предупреждение. Без никаква причина. Дом я е видял и е пожелал да е мъртва.

Тя поклати глава и промълви:

— Това е най-ужасяващото. Възможно е да живееш живота си най-правилно, да спазваш общоприетия морал, но се оказва, че няма никакво значение. Някакъв психопат те избира случайно и ти отнема всичко. Не е честно.

— Именно затова трябва да живеем всеки миг сякаш ни е последен и да не се ровим излишно в душата си.

Той вече не говореше за Деби Джордан.

— Не се ровя излишно. Просто подбирам каквото желая в живота си.

— Тогава е редно да разшириш избора си. Доста е ограничен.

— Доволна съм как стоят нещата при мен.

— Глупости.

— По дяволите! Защо се стремиш да промениш всичко?

— Защото съм прекалено голям егоист. Искам повече.

— Не мога… Не съм в състояние…

— Секса ли имаш предвид?

Ив се напрегна. Тази тема определено не й се разискваше. Господ й бе свидетел как направи стотици пъти опити да я прогони от главата си снощи, докато лежеше в леглото.

— Според мен го искаш. — Не я гледаше, докато говореше. — Имала си няколко сексуални връзки, откакто Бони почина. Нищо сериозно. Ти не допусна да са сериозни. Щяха да попречат на работата ти.

Джо никога преди не й бе говорил за тези случайни контакти. Дори не подозираше, че той е в течение.