Айрис Джоансен - Игра със смъртта

Не, изключено е да е вярно. Няма да позволи да е вярно. Но онази нощ в мотела в Елиджей не осъзна ли, че помежду им има нещо друго? Нещо, което тя не желаеше да допусне до повърхността.

Възможно е поведението му тази вечер да е временно отклонение. Възможно е утре да се държи отново нормално.

Но какво ще стане с нея? Ще бъде ли в състояние да гледа на Джо по същия начин? Когато я докосна и я погледна напрегнато, сякаш се промени пред очите й. Тогава тя си даде сметка за съществуването на един въздействащ физически, сексуално Джо Куин. Широките му рамене, тесните бедра, устните…

Искаше й се да протегне ръка и да докосне устните му.

Топлина, сърбеж, жажда…

Не биваше да мисли за него по този начин. Трябва да си възвърне равновесието, да успее да убеди Джо колко разрушителна може да се окаже тази нова посока. Да бъде логична, хладнокръвна…

Чувстваше се така разстроена, че въобще не бе и състояние да разсъждава логично или хладнокръвно.

Дяволите да те вземат, Джо.

Джо, в джинси и пуловер, с мокра от душа коса, я пресрещна в коридора, когато тя слезе на следващото утро.

— Кафето е готово. Сара, Джейн и Монти са в кухнята. Закъсняваш. — Усмихна се. — Да не би да не си спала добре?

Тя се напрегна.

— Спах много добре.

— Лъжкиня. — Тръгна към кухнята. — Сара ми разказа за резултатите ви, или по-скоро за липсата на такива.

Държи се безгрижно, забеляза тя с облекчение. Това е онзи Джо, когото познава. Все едно предишната вечер въобще не бе я имало.

— Все още имаме някакви шансове.

— Ако Дом не те е излъгал. Не разчитай особено да попаднем на улики, дори да открием Деби Джордан. Според Спиро при гробовете в Таладега не е открито нищо съществено.

— А по кашона в алеята?

— Също нищо. Кръвта е била на пазача от приюта.

— А при двата гроба във Финикс?

— Спиро изпрати Чарли тук да помага при разследването. Засега няма нищо.

— Но това не означава, че и в бъдеще няма да открием някаква улика.

— Нямаше да ти разкаже за Деби Джордан, ако имаше изобличаващи го обстоятелства.

— Напротив. Щеше. Омръзнало му е да е в безопасност. Има нужда от… Не знам точно от какво, но аз съм част от това. А и допусна поне една грешка откакто пристигнах тук.

— Кучето на Сара.

Тя кимна.

— Щом е направил една грешка, има вероятност да е допуснал и други.

— А ако не е?

— Тогава ще открием друг начин да го заловим. Не мога да позволя тази история да продължава до безкрай. Няма да търпя това копеле да ме принуждава да се крия, за да ми се присмива. — Смръщи се. — Няма да издържа. Той се храни с мен, Джо.

— Права си. Има надежда Деби Джордан да се окаже ключът. — Направи пауза и предложи: — Хайде да закусим и да се хващаме за работа.

— И ти ли ще дойдеш с нас?

— Позволяваш на хлапето да ви придружава. Защо не и аз?

— Джейн трябва да е до мен.

Той понечи да отвори вратата на кухнята, но тя го спря.

— Не желая да идваш с нас, Джо.

— Въпреки това ще ви съпроводя. Този път няма да успееш да се отървеш от мен.

— Послушай ме. Досега бях предпазлива. Стоях настрана. Оставях Сара да се разправя с хората, които идваха да ни разпитват, докато търсим, но има вероятност полицията да ме открие. Не искам да си с мен, ако това се случи.

Той се ухили.

— Тогава аз самият набързо ще извърша арестуването. Забравих да ти кажа, че убедих шефа на отдела да приеме като своя идеята да ме изпрати тук, за да участвам в екипа за сътрудничество от Атланта. И така, работата ми, за която толкова се притесняваш, не е застрашена в момента.

— Напротив. Вървиш по опънато въже и няма да позволя…

— Започваш да се повтаряш.

— А ти не ме чуваш. Нямам нужда от твоята помощ.

Той я изгледа изпитателно.

— Позволи на Логан да ти помогне.

— И неговата помощ не я исках.

— Но въпреки това му позволи да участва.

— Беше по-различно.

— Определено. Идеше ми да те удуша, когато ме изостави и се обърна към него. — Усмихна се. — Но сега гледам на това като на знаменателен знак. Премисли го от тази гледна точка.

Тя не желаеше да мисли за това. Внезапно усети същото стягане в гърдите, същото напрежение, както предишната вечер. По дяволите, не желаеше да се чувства така, когато е близо до Джо. Той е най-добрият й приятел; почти брат.

— Нещата въобще не стоят по този начин. Ти объркваш всичко.

Той мина покрай нея, за да влезе в кухнята, и само тихо промърмори:

— Приспособи се.

— Спокойно, момчето ми. Бързаш прекалено много.