Айрис Джоансен - Игра със смъртта

Сара не пророни и думичка, докато не стигнаха обратно в къщата.

— Колко обекта останаха?

— Четири.

— Не са много. Има ли вероятност да те е излъгал?

— Способен е на всичко. Но ако не сме на прав път, защо се опита да убие Монти?

— Може би, за да направи сценария по-достоверен.

— Възможно е — съгласи се Ив. — Изглежда му харесва да ме наблюдава как се въртя в кръг.

— Но не си напълно убедена, че е така.

— Не. Очаквам да има отплата. На него му допада вълнението, лъкатушенето ми нагоре-надолу. Първо се изпълвам с надежда, а после с разочарование; напрежение, а после облекчение. Ако открием Деби Джордан, ще бъде страхотно освобождение за него.

— Говориш така, сякаш познаваш кучия син.

Понякога Ив изпитваше чувството, че го познава. Постоянно мислеше за него. А на моменти смяташе, че ако се извърне достатъчно бързо, непременно ще го зърне.

Игра на въображението й. От онази вечер, когато й се обади в колата, Хуан Лопес и Хърб Букър бяха съвсем нащрек и я уверяваха, че никой не я следва.

Може би.

Зави зад ъгъла и видя познатата порта.

— Ще я намерим утре — заяви тя на Сара. — Не ме е излъгал. Знам, че…

— Внимавай!

Ив натисна рязко спирачките, когато видя мъжа на улицата.

— Господи!

Лопес беше спрял колата си зад нейната и тичаше към мъжа с изваден пистолет.

— Не!

В следващия миг Лопес бе повален по средата на улицата.

Господи, той се готвеше да убие Лопес! Ив изскочи от колата.

— Полудя ли? — извика Сара.

— Спри се! Чу ли ме? По дяволите, престани. Ще го нараниш.

— Точно съм в настроение да нараня някого. — Джо разхлаби хватката си около шията на Лопес и се изправи. — Той постъпи глупаво, като се затича към мен.

— Опитваше се да ме защити.

— Не се справи кой знае колко добре. Хаби парите на Логан.

— Много добре си гледа работата!

Портите се отвориха и Хърб Букър дотича. Джо се извърна, готов да се защитава.

Ив застана пред него.

— Не, не. Всичко е наред. Познавам го, Хърб.

Хърб погледна към партньора си на земята, който бавно се изправяше, а после — към Джо.

— За мен не е наред.

— Той е полицейски детектив.

— Откога ченгетата прилагат хватките на Рамбо?

— Джо е малко по-различен — обясни тя, сетне махна на Джо. — Хайде, ела в къщата.

Той се усмихна присмехулно.

— Нима наистина ме каниш?

— Млъкни. Бясна съм ти. Нямаше защо да се нахвърляш срещу Хуан.

— Той държеше пистолет.

— А ти за малко не го уби.

Джо сви рамене.

— Нали ти казах: бях раздразнен.

— Аз също. — Върна се при колата. — Никой не те е канил тук.

— Отлично се давам сметка за това.

Той се извърна и мина през портата.

— Кой е този? — попита Сара. — Хърб е прав. И на мен ми напомня за Рамбо.

— Джо Куин — отвърна Ив, докато караше по алеята. — Стар приятел.

— Сигурна ли си? Струва ми се, че изпитва нещо далеч повече от приятелство.

— Сърдит ми е. — Стисна устни и продължи: — Но съвсем не толкова, колкото аз съм му сърдита.

— Той беше при Фей — обади се Джейн от задната седалка. — Нахвърли ми се.

— Ти първа му се нахвърли. С бейзболна бухалка.

— Защитаваш го — отбеляза Сара.

— По навик. — Паркира и слезе от колата. — Вие си лягайте. Аз ще се оправя с него.

— Няма да ти е лесно — промърмори Сара. — Но Монти и аз сме прекалено изморени, за да си предложим услугите, а Джейн не разполага с бейзболната си бухалка.

Джейн се ухили.

— Може ли Монти да спи при мен тази нощ, Сара?

— Тази вечер не. Това се разрешава само при специални случаи. — Сара кимна на Джо, застанал при вратата. — Дръж се добре с Ив или ще насъскам кучето срещу теб.

Не изчака отговор, а въведе Джейн и Монти вътре.

— Коя е тя? — попита Джо.

— Сара Патрик. Монти е нейно куче. След като знаеш къде съм отседнала, трябва да призная, че съм изненадана от неведението ти за Сара. Логан не ти ли разказа какво става?

— Шегуваш ли се? — Последва я в къщата. — Логан ми съобщи само, че си в безопасност — пазели те двама телохранители — и че е най-добре да отида да се удавя в езерото.

— Тогава как ме намери?

— Марк ми каза за пътуването ти до Финикс и за предположението му, че държиш някакъв коз. Веднага се сетих за Логан. Започнах да го издирвам и установих кога е напуснал Монтрей и кога е отседнал в странноприемницата „Камълбак“. Открих също, че е собственик на тази къща, и стигнах до логичното заключение, че ви е предложил подслон — на теб и Джейн — именно тук.

— Изключително проницателно.