Айрис Джоансен - Игра със смъртта

— Не спах добре. Ти как си?

— Чудесно. Монти и аз сме свикнали да ставаме само след няколко часа сън.

Ив извади картата.

— Вчера се занимавахме с терените на юг от църквата. Днес смятам да прегледаме местата на запад. — Посочи района на картата. — Първо това. Езерото Горска светлина.

— Сигурна ли си? Доста обширен терен. Трябва да посочиш най-желаното място — посъветва я Сара. — Разполагаш с времето ми до полунощ.

— Няма ли да промениш решението си?

— Не. — Сара се извърна и подхвърли каишката на Монти на Джейн. — Хайде, хлапе. Трябва да започваме.

Ив я погледна отчаяно. След вчерашния ден търсенето й се струваше безплодно. Защо го правят? Само за да забавляват онзи негодник ли?

Не. Правеха го по същата причина, която движеше Ив в началото — вероятността Дом да е допуснал грешка.

Господи, дано е допуснал грешка.

— Трябва вече да спираме — промълви Сара тихо. — Съжалявам.

Ръцете на Ив се свиха в юмруци.

— Не е възможно вече да е полунощ.

— Един и половина е.

Направи знак и Монти скочи в джипа.

— Редно е да ти благодаря за извънредното време — пророни Ив смазано.

— По-скоро си готова да ме заплюеш в лицето.

— Не е вярно. — Ив се чувстваше раздразнена, но не винеше Сара за работата й. Жената се труди от зазоряване досега; спираше колкото Монти да отдъхне малко и да пие вода. — Ще ми се само да отстъпиш и да ми дадеш още един ден.

— Не мога да го направя. — Сара не я погледна. — Знам, че имаш основателна причина, но тя не важи за мен. Моята задача е да пазя Монти. Не желаех да се залавям с тази работа, а ти посветих два дни.

— Не са достатъчни.

— Дадох ти колкото мога. И през цялото време се молех да не намерим убитата жена. — Поклати глава. — Така че май е по-добре да се оттегля. Не работих така усилено, както би желала.

— Глупости. Ти не си кръшкач.

— Намери някой друг.

— Не бива да се бавя.

— Не съм в състояние да ти помогна. — Запали двигателя на джипа. — Съжалявам.

— Ако наистина съжаляваш, ще ми помогнеш. Да се намират трупове не е приятно, но си мислех…

— Приятно ли? — Гласът на Сара беше напрегнат. — Господи, ти нямаш представа за какво говориш.

— Залавянето на Дом и предпазването на Джейн са далеч по-важни от всичките ти възражения да поработим още ден-два.

— Твое мнение. Имаш право на него. Аз знам едно: трябва да браня моя свят така, както ти пазиш своя. — Направи пауза. — Съжалявам.

Очите на Ив я засмъдяха, докато наблюдаваше как стоповете се отдалечават. Ей сега ще се почувства по-добре. Просто е уморена и обезкуражена. Ще се върне в къщата и ще влезе в Интернет да потърси някоя друга Сара Патрик.

Монти изскимтя жално.

— Млъкни. — Сара натисна педала на газта. — Не знаеш кога си се отървал.

Тъжна е.

— Не съм в състояние да й помогна срещу тъгата й. Трябва да се грижа за нас двамата.

Сама е.

— Всички сме сами.

Ние не сме.

Тя се пресегна и го почеса зад ушите.

— Не, не сме — прошепна Сара.

Той отново изскимтя жално.

— Казах не.

Детето.

Това разкъсваше и сърцето на Сара.

— Не е наша работа. Ив ще се погрижи за нея.

Тъжна е.

— Заспивай. Омръзна ми да недоволстваш. Приключихме. Извадихме късмет и няма да рискувам още един ден.

Монти се намести на седалката и постави глава върху лапите си.

Детето…

— Къде е тя, Марк? — попита Джо.

От другата страна на линията последва тишина. После се чу:

— Как ме намери?

— Не беше лесно. От службата ти с огромна неохота ми съобщиха новия номер на мобилния ти телефон. Сменил си го преди два дни. Защо, Марк?

— Звънят ми страшно много досадници. Така е с всички колеги от бранша.

— И си взел двуседмичен отпуск от телевизионната компания.

— Уморен съм. Реших да отскоча тук, във Флорида, да се попека на слънце.

— Или си се сетил, че ще те издирвам.

— Наистина, Джо. Едва ли бих си дал целия този труд, за да те избегна.

— Според мен не би се поколебал. Къде е Ив, Марк?

— Нямам представа.

— Тя не знаеше адреса на приюта. Отне ми цели петнадесет минути да изтръгна информацията от Исли. А Ив е успяла да проникне там и да отмъкне детето. Събрах две и две и стигнах до теб, Марк.

— Смяташ, че Исли ми е казала къде се намира приюта ли?

— Смятам, че знаеш къде е заровен всеки труп в този град.

— Много мрачно твърдение.

— Къде е тя, Марк?

— Вложил съм доста време и усилия в тази история. Ив не желае да знаеш къде се намира.