Айрис Джоансен - Игра със смъртта

— Сега вече знае, че започваме работа. — Сара препаса колана през кръста. — Това е сигнал за него.

Монти вдигна глава; очите му блестяха нетърпеливо.

Сара му подаде фланелата да я помирише.

— Намери я, Монти.

Ив се облегна на калника на колата и се загледа как Сара, Джейн и Монти кръстосват полето. Движеха се бързо, както предупреди Сара, но полето беше голямо и отне известно време да го обходят цялото.

Монти се движеше със сведена глава. Всеки мускул от тялото му бе напрегнат, докато обикаляше терена. Два пъти се спря, поколеба се и продължи. В ранния следобед Сара върна Монти при колата.

— Нищо.

— Сигурна ли си? — попита Ив разочаровано.

— Монти е сигурен. За мен това е достатъчно.

— Колко го бива?

— Направо е невероятен.

— Защо спря на два пъти?

— Надушил е нещо мъртво.

Ив се стегна.

— Какво?

— Не са човешки останки. Монти прави разлика. — Свали каишката му, после колана си и се обърна към Джейн. — Сега вече не е на работа. Защо не си поиграеш с него. Ще му хареса.

— Добре.

Джейн не изчака да я подканят.

Сара се загледа как тя хукна да тича из полето с кучето по петите.

— Монти я харесва.

— Тя направо е влюбена в него.

— Проява на добър вкус.

— Благодаря ти, че й позволи да дойде с вас. Доста трудности е преживяла. Присъствието на Монти й се отразява добре.

— Не е нейна вината, че съм принудена да върша това. — Изгледа Ив многозначително. — Твоя е.

Ив трепна.

— Права си. И най-добре да те експлоатирам безмилостно, докато разполагам с услугите ти. Това едва ли ще развали мнението ти за мен.

— Имаш ли други места предвид?

— Около единадесет. Всички съдържат в името си думата светлина.

— Единадесет?

Ив извади картата и посочи заградените с кръгче терени.

— Може и да са дванадесет.

— Няма да успееш за два дни.

— Първо ще претърсим най-близките до църквата на Деби Джордан. Има ли някакво време, в чиито граници Монти е ефективен?

— Не. В Тегусигалпа работихме седемдесет и два часа без спиране. Отдъхваме само за кратко. Но ти видя колко дълго отне да претърсим само това поле.

— Тогава най-добре да тръгваме. — Ив сгъна картата. — Потокът Лунна светлина е на петнадесет минути път оттук. Ще претърсим и двата бряга.

— Това ще отнеме още повече време, отколкото тук.

Ив се настани в колата.

— Извикай Монти и Джейн.

Сара я погледна, след което се усмихна неволно.

— Изглежда не съзнаваш кога си победена.

— А ти?

Сара се извърна и извика:

— Джейн, върни ми кучето. Чака ни работа.

Търсиха почти до полунощ, но обходиха едва четири терена. Оставаха още седем.

— Толкова. — Сара свали каишката от врата на Монти. — Стига за днес. От умора вече не виждам.

— Няма какво да виждаш. Важното е Монти да души.

Сара поклати глава.

— Господи, истинска кучка си.

— Налага се да съм такава.

Ив погледна към заспалата на задната седалка Джейн.

Сара проследи погледа й.

— Той наистина ли убива деца?

— Наистина.

— Копеле.

— Още един час.

Сара поклати глава.

— Не се вижда нищо. Рискувам да нараня Монти. Нямам това право.

— Каза, че сте работили по-дълго в Хондурас.

— Опитвахме се да спасим живота на хората, а не търсехме тела. — Направи знак на Монти и той скочи в джипа. — Преустановяваме за тази вечер.

— Не проверихме предвидените от мен терени.

— Предупредих те, че няма да успеем.

— Знам. Просто ми се щеше… Не ми даваш достатъчно време.

— Колко жалко.

— Точно така.

Сара се качи в джипа.

— Утре ще започнем на зазоряване — осведоми тя Ив.

— На зазоряване?

— Не искаш ли пълен работен ден?

— Естествено. Но мислех, че ти…

— Монти и аз не спазваме чиновническо работно време. Обещах ти два дни. Ще си ги получиш.

Преди Ив да успее да отговори, джипът на Сара пое.

Тя се качи в колата и се отправи към къщи.

Сара имаше тежък характер, но не толкова лош, колкото на Ив й се стори в началото. Беше работила неуморно, до изтощение и щеше да спи едва няколко часа, преди утре да се захване отново със задачата. Очевидно децата я умиляваха. Може би щеше да успее да я убеди да продължи търсенето още няколко дни и…

Мобилният й телефон иззвъня.

— До късно работиш — чу гласа на Дом. — Не започваш ли да се престараваш?

— О, Господи. Събуди ме.

— Не и ако не си заспала на волана.

Не биваше да се паникьосва. Вероятно той гадае.

— Не си се обаждал от известно време. Надявах се да съм се отървала от теб.