Айрис Джоансен - Игра със смъртта

Спря рязко. Сърцето й биеше лудо.

— Монти!

Монти също спря, доловил нотката на паника в гласа й. Изви глава да я погледне. Страхуваше ли се тя? Господи, дяволски се страхуваше.

Няма дете.

— И аз така мисля.

Какво да предприеме? Да избяга ли? Или да се изправи пред Мадън?

Дори в продължение на дни да не се приближат заедно с Монти до бунгалото, Мадън ще бъде все още там, когато се върнат. От опит знаеше, че е съвършено непреклонен.

Добре. Ще се изправи пред него. Винаги може да изчезне по-късно.

Закрачи напред. Монти вървеше напрегнато до нея.

Да помагам ли?

— Не. Всичко е наред.

Монти изскимтя.

— Казах, че е наред, по дяволите.

— Госпожо Патрик? — Пред вратата на бунгалото стоеше мъж. — Мога ли да поговоря с вас? Казвам се Джон Логан.

Не е Мадън.

Усетил облекчението й, Монти замаха с опашка.

— Вечно си оптимист — промърмори тя. — Може да е бирник, така да знаеш.

— Госпожо Патрик?

Тя се приближи.

— Минава девет вечерта, а Монти и аз си лягаме рано. Потърсете ме утре сутринта.

— Пристигам отдалеч и настоявам да поговорим сега. — Усмихна й се. — Напълно почтен съм, уверявам ви.

Дрехите и обувките му бяха елегантни, но така изглеждаха и мнозина наркопласьори.

— Не обичам хора да се отбиват насам късно вечер.

— Ив спомена, че сте с труден характер. Трябваше да се досети.

— Ив Дънкан ли? Тя ли ви накара да дойдете?

— Не. Идеята е моя, но тя наистина потърси помощта ми. — Погледна Монти с възхищение. — Много красиво животно.

Самият той приличаше на красиво животно. Изящен като пума. Но пумите обикновено са опасни.

— Да, така е. — Отвори вратата. — И е уморен. Лека нощ, господин Логан.

— Почакайте. — Усмивката му се бе стопила. — Ще разрешите ли да вляза? Чакам телефонно обаждане.

— По моя телефон ли?

— Позволих си тази волност. Ще звънне човек, когото познавате. Сенатор Тод Мадън.

Тя застина.

— Да вляза ли?

Сара пристъпи в бунгалото и затръшна вратата. Той почука.

— Наистина ще е по-добре, ако поговоря с вас, преди да ми се обади. Изглежда ми човек, който става доста неприятен, когато му противоречат.

И Мадън, и всичко свързано с него, е много неприятно. Но неприятностите трябва да се гледат и лицето.

Отвори вратата.

— Заповядайте. — Настани се на люлеещия се стол. — Казвайте за какво сте дошъл и изчезвайте.

— Ще бъда възможно най-кратък. На Ив й е нужно да откриете труп, заровен някъде в този район.

— Посъветвайте я да си намери друг дресьор.

Той поклати глава.

— Тя иска вас. Не я виня. Накарах моите хора да поразпитат тук-там. Твърде сте забележителна.

— Нима?

— Работата ви в Оклахома Сити е била невероятна. А и при онова земетресение в Иран миналата година, когато загинаха две хиляди… Успели сте да спасите двадесет и седем души изпод развалините.

— И намерих шестдесет и осем мъртъвци.

— Помните точния брой?

— Помня само някои числа, но пред очите ми са всички лица.

— Ив няма да ви кара да гледате лицето на този труп.

— Винаги съм мразила думата труп. Звучи някак нечовешко.

— Иска от вас и Монти да намерите това тяло. После пак ще се оттеглите в дома си насред пустинята.

— Не е толкова лесно.

— И друг път сте работили в сътрудничество с полицията за издирване на тру… тела. Полицейското управление в Солт Лейк Сити има много високо мнение за вас.

— Ура!

Логан се усмихна.

— Според сержант Левиц четете мислите на кучето си. Каза ми, че е невероятно как двамата се разбирате.

— Левиц не е особено проницателен. Всеки собственик на куче ще ви каже, че домашният му любимец почти говори. Когато си бил с някого толкова дълго, колкото аз с Монти, свиквате да се разбирате един друг.

— Но все пак признайте, че връзката помежду ви е доста силна. — Погледна към Монти, легнал в краката й. — Дори аз го забелязвам.

Тя не отговори.

— А и двамата сте преживели доста неща заедно.

— Така е. Но няма да търсим никакво тяло.

Той въздъхна.

— Наистина сте ни необходима. Опасявам се, че ще настоявам.

— Вървете по дяволите!

Той погледна часовника си.

— Мадън точен ли е? В такъв случай всеки момент…

Телефонът иззвъня.

Тя вдигна слушалката.

— Той там ли е? — попита Мадън.

— Тук е.

— Много важна клечка е, Сара. Разполага с големи политически връзки. Не желая да го настройвам враждебно, особено след като е толкова лесно да бъде задоволено искането му.

— За теб е лесно.

— И друг път сме го обсъждали. Логан ме уверява, че задачата няма да отнеме повече от ден-два.