Айрис Джоансен - Игра със смъртта

— И сега искаш кучето да намери жената, която Дом е убил ли?

Ив кимна.

— Виж. Ето го ранчото.

Ако въобще можеше да се нарече ранчо. Дървено бунгало, няколко обширни, опасани с мрежеста ограда клетки и заграждение, наподобяващо детска площадка за игра с всички съоръжения вътре. Стар джип с избеляла и напукана зелена боя стоеше паркиран от едната страна на бунгалото.

— Няма кучета — отбеляза Джейн разочаровано. — Клетките са празни. Вероятно не е особено добра дресьорка, щом никой не я е наел.

Ив спря пред бунгалото.

— Не прибързвай със заключенията. Възможно е да не е особено натоварена в момента. Всеки бизнес има спадове и…

Вратата се отвори и на прага се появи жена в къси панталони и карирана риза.

— Пътя ли загубихте?

— Вие ли сте Сара Патрик?

Жената кимна.

— Чакайте да отгатна. Вие сте от „Градини и градинарство“. Дошли сте да пишете материал за мен. Но къде са цветята, които раздавате, и чекът с хонорара ми?

Ив премигна.

— Май не сте от списанието. — Сара Патрик въздъхна. — Жалко. Парите вероятно щяха да ме корумпират, но на цветята щях да се зарадвам. Тук нищо не расте. Почвата е прекалено песъчлива. — Усмихна се, приближи и погледна Джейн през прозореца на колата. — Но децата са почти толкова симпатични, колкото и цветята. Казвам се Сара. А ти?

— Джейн.

— Горещо е. Ела вътре да изпиеш една лимонада, Джейн. — Погледът й се премести върху Ив. — И вие, освен ако не сте от данъчните. Тогава ще насъскам кучето си срещу вас.

Ив се усмихна.

— Аз съм Ив Дънкан. Не се бойте, не съм данъчен инспектор. Дойдох да ви предложа работа.

— Няма отървия от данъчните. Изкарвам колкото да издържам себе си и Монти, но понеже се самоосигурявам, инспекторите постоянно ме дебнат. И не разбират защо винаги вписвам Монти като несамостоятелен и на моя издръжка.

Ив последва Сара Патрик в бунгалото.

— Монти ли?

— Това е Монти.

Жената посочи към камината.

Ловджийското куче със златиста козина, излегнало е на земята, вдигна глава, прозина се и замаха с опашка.

— Мързеливо животно. — Сара отиде до хладилника. — Току-що се върнахме от трикилометров крос и ето — аз не съм на път да припадна от изтощение.

— Вие нямате козина — намеси се Джейн възмутено и коленичи до кучето. — На него му е горещо.

Монти я погледна с жалостив поглед и я близна по ръката.

Джейн направо се разтапяше, забеляза Ив с изненада. Обърна се към домакинята.

— Много е красив.

Сара наля лимонада в две чаши.

— Джейн май не иска да я безпокоим. Седнете. — Отиде до мивката и се облегна. — Ще се смиля над вас и няма да ви доближавам. Още не съм си взела душа.

По загорелите й крака и лице наистина се виждаха браздулици от пот. Сара Патрик вероятно наближаваше тридесетте, беше средна на ръст, с къси кафеникави коси и стройно гъвкаво тяло. Не беше красива, но големите сияещи тъмни очи и добре оформените устни бяха привлекателни. И приковаваше вниманието с енергията, която излъчваше.

— Ваше дете ли е? — Сара гледаше Джейн. — Не се притеснява да раздава любовта си. А да обичаш, е хубаво качество.

Джейн наистина раздаваше любов, забеляза Ив. Кой би предположил, че ще се размекне така пред едно куче?

— Не, не е моя.

— Обичам децата.

— Нямате ли свои?

Сара поклати глава.

— Дори нямам съпруг. — В очите й се появиха весели пламъчета. — Слава богу всъщност. И без това си имам достатъчно грижи.

— Сама ли сте тук? — Ив свъси вежди. — Не би трябвало да съобщавате къде живеете.

— От време на време се чувствам самотна. Но успявам да се грижа за себе си. — Погледна Монти. — Разполагам със страхотно куче пазач.

Кучето пазач се бе претърколило по гръб и закачаше ръката на Джейн игриво с предните си лапи. Изскимтя доволно и протегна врат, за да близне Джейн по китката.

— Да, виждам — отвърна Ив колебливо.

Сара се засмя.

— Явно не сте впечатлена от дресьорските ми умения. Монти не е особено добър пример. Има някои психологически проблеми. Не е сигурен кой точно от нас двамата е кучето.

— Много е мил.

Лицето на Сара се разнежи.

— Така е. — Остави чашата на мивката. — Кой ме препоръча за дресьор?

— Намерих ви по Интернет.

— О, да. Оставих реклама там. Беше преди години, но никой никога не се е обаждал. Сигурно описанието как се стига до тук разколебава хората. — Погледна Ив с присвити очи. — Вие защо не се разколебахте?

— Нужна сте ми.

— Сигурно до мястото, където живеете, има някой дресьор на кучета.