Айрис Джоансен - Игра със смъртта

— Въобще не прилича на мен.

Той тихо подсвирна.

— Очевидно не се изразих правилно.

— Тръгвай, Логан. Моля те.

Той се усмихна и погали бузата й с пръст.

— Отивам си. Но съм поласкан, че толкова настояваш да ме защитиш.

Джо не се бе почувствал поласкан. Той се разгневи и стана напълно безразсъден, дяволите да го вземат.

— Има ли какво още да направя за теб?

— Предполагам, че има компютър и всякакъв софтуер.

— Естествено. Аз произвеждам компютри. В кабинета, освен това ще разполагаш с отлична библиотека.

— Тогава това е всичко, от което се нуждая.

— Ще намериш дрехи и за двете ви в спалните. Не съм сигурен дали ще станат за Джейн. Малко е дребна за десетгодишна.

— Достатъчно е голяма, за да не забравя човек присъствието й.

— Забелязах. — Наведе се и я целуна. — Тогава се омитам. Ако ти потрябвам, отседнал съм в странноприемницата „Камълбак“.

— По дяволите, Логан, очаквах да се върнеш в Монтрей.

— Знам. — Тръгна надолу по стълбите. — Ще ти оставя тази взета под наем кола. Ще отскоча до къщурката и ще помоля някой от телохранителите да ме откара.

— Слушай, Логан. Вече и без това взех от теб повече, отколкото е редно. Адски виновна ще се чувствам, ако те вкарам в беля.

— Радвам се. Чувството за вина е полезно в ръцете на мъж, а и доказва, че държиш на мен.

— Никога не е имало спор по този въпрос и ти добре го знаеш. След всичко преживяно заедно, трябва да съм робот, за да не държа на теб.

Той й се усмихна през рамо.

— Именно на това залагам.

— Логан.

Той поклати глава.

— Не, Ив. Подчинявам се на желанието ти да не ме допуснеш в къщата с теб, но нямаш власт да ми попречиш да съм наоколо. — Намигна й. — Освен това с трепетно вълнение очаквам Джо да разбере, че ти помагам.

Преди да успее да му отговори, той изчезна зад ъгъла на къщата.

Май въобще не биваше да се обръща към него за помощ. Логан не бе наясно какво означава минимална намеса.

Не, не отговаряше на истината. Той много старателно спазваше параметрите, наложени от нея във взаимоотношенията им. Никога не предприемаше нещо необмислено, не се натрапваше. Като се вземе предвид властната му природа, вероятно му бе доста трудно и по тази причина тя го ценеше още повече.

Е, поне този път спечели частична победа. С Логан това си беше огромно постижение. Ще се пита по-късно как да го убеди да замине. Сега я чакаше работа. Но първо трябваше да звънне на майка си и да разбере как са нещата.

Отиде до масичката в антрето и набра номера на мобилния телефон на майка си. Сандра отговори на третото позвъняване.

— Всичко наред ли е? — попита Ив.

— И да, и не. Убиецът ти не се е мяркал, но самият Рон е готов да удуши Майк. Мисля, че никой никога не го е къпал досега. Беше готов да хване улицата отново.

— По дяволите!

— Не се безпокой. Справиха се. Рон обича предизвикателствата. Подкупи го. Обеща да му носи вечеря от „Макдоналдс“ всеки път, когато Майк се изкъпе. — Майка й се засмя. — Малкият веднага прие предложението. Чувствам се леко засегната.

— Всички деца обожават „Макдоналдс“.

— Не се старай да ме утешаваш. И двете знаем, че нищо не струвам като готвачка. Ти как си?

— Добре. Ще се опитвам да ти звъня през вечер. Ако възникне проблем — дори и най-малкият — ми се обади.

— Добре. — Сандра замълча. — Джо изглежда няма представа къде се намираш и какво правиш.

— Така е най-добре.

— Страшно е напрегнат, Ив. Никога досега не съм го виждала такъв.

— Не му казвай нищо.

— Той е наш приятел. Ще се чувствам по-добре, ако е при теб. Защо да не…

— Не, мамо.

— Добре. — Въздъхна. — Но ще ме изтормози до смърт.

— Жилава си. Ще издържиш.

— Той е по-жилав. Но пък ме харесва, така че няма да ме убие. На мен ще кажеш ли къде си?

— Във Финикс.

— Но не бива да го съобщавам на Джо, така ли?

— Моля те недей.

— Правиш грешка.

— Трябва да затварям, мамо. Пази се.

— Ти се пази.

Ив бавно остави слушалката. Джо се занимаваше с онова, в което бе най-добър — преследваше. Какво ще предприеме…

— Искаш ли сандвич? — Джейн стоеше зад нея. — С пуешко месо е. Направих два.

— Благодаря. — Не беше гладна, но откакто Джейн се съгласи да дойде във Финикс, малката за пръв път поемаше инициативата за контакт. — С удоволствие. — Ив я последва по коридора към кухнята. — С храната ще се справяме както дойде. Не съм особено добра готвачка.

— Не може да си по-лоша от майка си.

Момиченцето се настани на високото столче пред барплота.