Айрис Джоансен - Игра със смъртта

— Къде е тя, Джо?

— Не знам.

— Отвличането е сериозно престъпление.

— Знам. — Вдигна очи и погледна Спиро. — Но ти си наясно защо е взела момиченцето.

— Това не е моя работа, а на съда. Моята задача е да я заловя.

— Задачата ти е да заловиш Дом. За бога, изясни си приоритетите.

Спиро леко се усмихна.

— Изяснил съм си ги. Ив ми трябва, защото е най-сигурната ми връзка с Дом. — Присви очи и изгледа Джо изпитателно. — Къде е тя?

— Не знам. Казах ти.

Веждите на Спиро изненадано се стрелнаха нагоре.

— Господи, изглежда наистина не знаеш.

— Но ще разбера. — Извърна поглед и промълви настойчиво: — Ще ти бъда благодарен за всякаква информация.

— Господи, голям удар си понесъл. Сигурно си отчаян.

— Трябва да я намеря.

— Чудех се защо не се опита да убедиш хората от отдела си да не издават заповед за арестуването й. Сега хващам, че искаш да бъде намерена, дори това да означава, че ще я пъхнат в затвора.

— Ти също не се опита да спреш заповедта за арестуване. Но нали не искаш да е на място, където няма да можеш да влезеш в контакт с нея?

Спиро не отговори.

— Ще ми съобщиш ли, ако попаднеш на следа?

— Да речем. — Спиро сви рамене. — Добре, съгласен съм, но ти нямам особено вяра, че ще ми върнеш услугата.

Джо подкара колата.

— Не бъди толкова сигурен. Където е Ив, там е и Дом. Възможно е да се наложи да прибегне до твоята помощ.

Спиро остана загледан след отдалечаващата се кола. Никога не го бе виждал тъй мрачен и уморен. Дали ще му се обади, ако открие нещо за Ив? Джо не бе сигурен. Добре, няма да разчита прекалено, че ще получи необходимата информация от Спиро.

Тогава е свършил всичко възможно тук.

И е крайно време да престане да изпитва чувства, а да започне да мисли.

После ще се захване с преследването.

— Няма никаква логика — отбеляза Джейн. — Нямам нищо общо с теб. И Фей нямаше.

— Знам.

— Гадна ми е цялата ситуация. А теб те мразя.

Ив трепна. Трябваше да очаква подобна реакция от Джейн.

— Не те виня. Но фактът, че Дом е заплаха за теб, си остава. Трябва да ми позволиш да те защитя.

— Не се налага да правя каквото и да било!

— Добре, не прави нищо. Или избягай, има шанс Дом да не те открие. Тогава ще те приберат от социални грижи и полицията ще те брани. — Направи пауза. — Но ти ми спомена, че не вярваш на полицията.

Джейн я изгледа свирепо.

— Или ела с мен и ми помагай да опазим живота ти.

— Никъде не искам да ходя с теб. — Замълча за малко. — Ти заминаваш за Финикс, нали? Ще постъпиш както той иска.

— Нямам друг избор. Той трябва да бъде заловен, Джейн.

— Да. — Лежеше напълно вдървено в леглото. — Той уби Фей. Не му е сторила никога нищо, а той я уби. Мразя го. Ненавиждам този гаден тип.

— И аз. Това поне ни свързва.

— Наистина ли смята, че съм дъщеря ти? Трябва да е луд.

— Според мен просто иска да гледам на теб като на дъщеря.

Джейн остана смълчана. После попита:

— Бони много ли приличаше на мен?

Ив поклати глава.

— Не. Беше по-малка, по-нежна, по-замечтана. Ти приличаш повече на мен, когато бях малка.

— Въобще не приличам на теб.

— Приеми го както искаш.

— Точно така ще направя.

— Но вярвам, че ще си в безопасност стига да си с мен. Той иска двете да сме заедно. Ще дойдеш ли с мен, Джейн?

Момичето обърна гръб на Ив.

Не я насилвай. Остави я да помисли. Тя е умна.

Ив загаси светлината.

— Ще ми кажеш сутринта.

Не последва никакъв отговор.

Какво ще прави, ако Джейн откаже да тръгне с нея? Въпросът я плашеше до смърт.

Ще го решава, когато се изправи пред него.

Зарови си главата в пясъка…

И няма да мисли за Джо и несправедливите му думи. Прекалено много я огорчават.

Джо…

— Какво искаш да кажеш с това по-нежна?

— Моля?

— Дъщеря ти.

— Много я обичах. Исках всичко да е хубаво и слънчево за нея. Напоследък си мислех, че ако й бях разказала… Няма значение.

— Искаш да кажеш, че си постъпила глупаво. Както направих и аз, когато не споделих с Фей.

— Май точно това имам предвид.

Нова тишина.

— Едва ли често постъпваш глупаво.

— И веднъж е достатъчно.

— Така е.

Господи, говореше все неподходящи неща. Джейн и без това се чувстваше достатъчно виновна.

— Смъртта на Фей няма нищо общо с теб, Джейн. Ако някой друг, освен Дом е отговорен, това съм аз. Остави ме да се погрижа и ти да не пострадаш.

Изминаха няколко минути.

Заспивай. Тя не смята да ти отговори.

— Ще дойда с теб — обяви Джейн.