Айрис Джоансен - Игра със смъртта

Тя неволно стисна слушалката по-здраво.

— Ако ме арестуват, нямаш причина да убиваш Джейн. Сценарият ти ще бъде провален.

— Но аз си дадох дума — отвърна нежно той. — Винаги спазвам обещанията си. Затова излиза, че ще трябва да внимаваш да не те хванат, нали? Няма да намерите никакви улики. Именно поради това искам да напуснеш Атланта.

— Страх те е, че ще те открия, ако остана ли?

— Обратното. Обичам да те изпълвам с надежда. Представата, че ме търсиш, ме стимулира. Отдавна не съм изпитвал подобно вълнение. Винаги се съсредоточавах единствено върху изпълнението на съвършеното убийство и се стремях да остана неоткриваем. Направо не си давах сметка до каква степен ми е нужно известно взаимодействие.

— Няма да го получиш, ако се скрия някъде.

— Не желая да се криеш. Просто искам да напуснеш Атланта. Време е да предприемеш пътуване до Финикс.

— Какво?

— Винаги съм харесвал Финикс.

— Знам. Убивал си там.

— И това ли ти е известно?

— ФБР вече знае за две убийства, които си извършил там преди години. Излиза, че не си толкова умен, за колкото се мислиш. Ще те заловим, Дом.

— Не и заради онези убийства. Няма да откриете никакви улики. Бях изключително предпазлив, а времето е заличило евентуален мой пропуск. Едва напоследък ми се струва възможно да допусна грешка; вече съм ужасно отегчен. Съществува малък шанс да ме заловиш, ако извърша ново убийство.

— За какво говориш?

— Според мен е подходящо да откриеш жената, която ни събра. Тя не бе особено интересен случай, но убийството й най-накрая ми отвори очите, че нещо съвсем не е наред, и това ме насочи към теб. Тя ми показа светлината, а после аз й показах светлината.

— Във Финикс ли?

— О, започваш да ставаш нетърпелива.

— Как се казва?

— Не си спомням. Нямаше особено значение.

— Кога?

— Вероятно преди пет-шест месеца. Не си спомням. Имаше едно предишно убийство; то ми подсказа какъв евентуално е проблемът ми, но именно тя ми освети пътя. Важно е пътят, ни да е осветен, нали? Намери я, Ив, и е възможно да откриеш и мен.

— Кажи ми къде се намира.

— Не очаквай да го направя. Ще се, наложи да се потрудиш здравата. — Замълча. — Подразбрах, че е имала прекрасен глас. Сопрано.

— Певица ли е била?

— Иди във Финикс. Вземи и Джейн със себе си. Грижи се за нея, гледай я… Бъди й като майка. Намери ли костицата?

— Дяволите да те вземат!

Той се засмя.

— Възможно е скоро да разполагаш с целия скелет и май ще трябва да започна отначало. Не намираш ли интересна структурата на черепа на Джейн?

Не биваше да избухва. Целеше да я смрази с думи, за да изкопчи реакция.

— Разхвърляй колкото искаш кости. Те не са на Бони.

— Много добре. Почти ти повярвах. Иди във Финикс, Ив.

— Копеле такова, защо да изпълнявам желанията ти?

— Финикс. Това е последната ми дума по този въпрос.

Затвори.

Последна дума. Колко последни думи бе чувал негодникът през годините? Колко писъци? Колко молби?

Дали жената от Финикс го е умолявала, преди да я убие?

— Той беше, нали? — попита Джейн в тъмнината.

О, по дяволите.

— Мъжът, който уби Фей, нали? Защо ти се обади?

— Историята е дълга, Джейн.

— Чух те да казваш, че иска да ме убие. Защо? Нищо не съм му направила. Нито пък Фей.

— Не е нормален. Нали ти казах.

— Но защо иска да ме убие? — Тонът на Джейн звучеше свирепо. — Кажи ми, Ив.

Ив се поколеба. Колко е в състояние да обясни, без да ужаси клетото хлапе?

— Кажи ми.

Трябваше да забрави за намерението си да е мила и закриляща. Джейн трябваше да е наясно със заплахата и да знае откъде идва. Ако бе подготвила Бони по-добре за дивите зверове навън, може би дъщеря й щеше да е още жива.

— Добре. — Запали лампата. — Ще ти разкажа, Джейн.

— Не го е писал с пръста си — обясни Спиро на Джо, който чакаше при колата, паркирана в началото на алеята. — Тогава щяхме да имаме късмет. Зад кашона открихме пръчка с кръв по върха. Вероятно ще намерим следи от дървото в кръвта по кашона. Ще проверим пръчката за нишки от плат, защото сигурно е бил с ръкавици. Но какво, по дяволите, е правил тук?

— Представа нямам. — Погледът на Джо остана прикован към четиримата агенти, които все още се въртяха наоколо. — Ив не ми се довери. Само ми подхвърли за кашона и костицата.

— Сигурно е била доста разтърсена.

— Без съмнение. — Джо влезе в колата. — Колко бързо ще направят лабораторните изследвания?

— Два дни.

— Кръвта вероятно е на пазача. — Запали двигателя. — Информирай ме при първа възможност.