Айрис Джоансен - Игра със смъртта

— Изключих те. Не се забърквай, Джо.

— А, не. Твърде много пъти съм позволявал да ме изтласкваш на заден план. Това ще го понеса. Но няма допусна да се отдалечиш от мен.

— Не бих ти била приятелка, ако те оставя да…

— Майната му на приятелството. — Тонът му бе страшно суров и груб. — Писнало ми е до смърт от него. Така то ми е писнало да стоя отстрани и да търпя да се държиш с мен като със старо псе, което не се нуждае от нищо друго, освен да го потупваш по главата от време на време.

Думите му я стъписаха.

— Джо…

— Прекалено често се случваше, Ив.

— Не е вярно.

— Напротив. Ти дори не си даваш сметка. Не обръщаш внимание на нищо, а ако все пак нещо видиш, го префасонираш както те устройва. Сега се каниш да затвориш телефона и си убедена, че всичко е така, както ти смяташ.

— Никога не съм се възползвала от теб — изрече тя с разтреперан глас. — И винаги съм се отнасяла към теб като с най-скъпия ми приятел.

— Тогава защо не ми каза? Или защо не ми съобщиш къде се намираш? — Пое си дълбоко въздух и понижи тон за по-голяма убедителност: — Давам ти последен шанс. Позволи ми да дойда при теб сега. После ще се оттегля. Ще позволя да си заровиш главата в пясъка и да…

— Не мога. Не си в състояние да ми помогнеш. Не и този път.

За миг той не отвърна нищо и тя долови как гневът му нараства.

— Твой избор. Знаеш ли? Почти изпитвам облекчение. Но ще те открия. Няма да допусна да ме изолираш. Да ме вземат мътните, ако допусна онзи кучи син да те убие.

— Не желая да ме търсиш. Ако ми звъниш, ще затворя. Разбираш ли?

— Ще те открия — тросна се той и затвори.

Тя трепереше, докато натискаше бутона. Джо беше един от опорните стълбове в живота й и сега изпитваше чувството, че скалата под краката й се е взривила. И преди го бе виждала ядосан, но този път бе по-различно — той я нападна. Наговори й ужасни, неверни неща. Никога не се бе възползвала от него. Представа нямаше какъв ще е животът й без Джо. Защо не разбере, че е постъпила както е най-добре за него?

Потисни обидата. Заспи. Опитай се да забравиш.

Загаси лампата на нощното шкафче.

Ще те открия.

Думите му прозвучаха като заплаха. Джо, с когото разговаря тази вечер, се държеше като жилаво ченге, като бивш „тюлен“. Непреклонен, неотстъпчив, ужасяващ.

Глупости. Джо никога не би я заплашил. Джо й е по-близък от брат, защитаваше я повече от баща.

Държиш се с мен като със старо псе, което не се нуждае от нищо друго, освен да го потупваш по главата от време на време.

Няма да мисли за Джо. Не й трябва още по-голяма бъркотия в живота й.

Ти не обръщаш внимание на нищо.

По дяволите, ще изолира Джо за момента и да е проклета, ако се почувства виновна.

Затвори очи и се опита да не забелязва паренето под клепачите. Трябва да заспи. Утре ще намери начин да се увери, че Дом не заплашва Джо. Това е къде-къде по-важно от обидата му в момента и нежеланието му да я разбере. За това щеше да се погрижи по-късно. В момента най-важна е Джейн.

Писнало ми е да стоя отстрани.

Господи, тя въобще не смята, че Джо не е важен, че…

Няма да мисли за него. Смисълът на тези думи бе обезпокоителен като готов да изригне вулкан. Винаги бе подозирала, че е така, но предпочиташе да не му обръща внимание. И сега моментът също не е подходящ, за да му отдаде значение.

Обърна се, молейки се да заспи.

Ще те открия…

Телефонът иззвъня и я събуди.

Джо? Няма да отговори. Няма сили да спори или…

Апаратът отново звънна.

По дяволите. Трябва да отговори, иначе рискува да събуди Джейн.

Прошепна тихо:

— Ало.

— Ходи ли на алеята до Лутър стрийт?

Беше Дом.

— Да.

— Значи сладката ни малка Джейн трябва да е при теб. Очаквах, че ще настоява да помогне на приятелчето си. Изглежда доста привързана към него. Като дете и ти би постъпила по същия начин, нали? Споменах ли колко много си приличате двете?

— Убил си пазача.

— Просто исках да ти помогна малко. Щеше да ти попречи. Как я измъкна? По улука ли? Мислих за това, но…

— Защо се обаждаш?

— Приятно ми е да чувам гласа ти. Съзнаваш ли колко си напрегната и какви емоции те тресат? Улавям всички нюанси. Много е вълнуващо.

— Затварям.

— Тогава е най-добре да те насоча в желаната от мен посока. Прекалено опасно е и за двама ни да останем в Атланта. Ще те арестуват за отвличане и това би провалило всичко. Ще те лишат от възможността да се сближиш с Джейн и ще се наложи да й прережа гърлото. Положително ще й осигуриш защита, така че убийството ще бъде от трудните.