Айрис Джоансен - Игра със смъртта

Марк ги погледна през рамо.

— О, едното ни сираче е изчезнало.

— Мама ще се грижи за него.

— А сега накъде?

— Далеч оттук. И то бързо. Едно от първите неща, които полицията ще предприеме, за да ме открие, е да говори с мама. Извадихме късмет, че пристигнахме тук преди тях. Карай някъде извън града. Намери мотел.

— Някакви предпочитания?

Тя поклати глава.

— Където е безопасно.

— Където да се скриеш от Дом или от Джо Куин?

Джо.

В огледалото за обратно виждане присвитите очи на Марк срещнаха нейните.

— Джо ще те намери, Ив.

Знаеше, че е така. Въпрос на време. Затова трябваше да се възползва от дадената й отсрочка.

— Ще се оправям с Джо по-късно.

Той тихо подсвирна.

— По-добре ти, отколкото аз.

Но колкото и да й бе неприятно, налагаше се да се обади на Джо поне още веднъж. Трябваше да му съобщи за надписа върху кашона и костта. Възможно е Дом да е оставил някаква улика.

До този момент не бе допуснал видими грешки.

Но не започваше ли да показва признаци на безразсъдство? Часове след убийството на Фей Шугъртън бе рискувал да го разкрият, за да остави костта само на няколко преки от местопрестъплението.

Сигурно не е неуязвим. Защо пък този път да не е оставил някаква следа относно своята самоличност?

Най-разумното бе да се обади на Джо, да изтърпи конското и да му каже.

Марк Грънард ги откара в мотел близо до Елиджей, Джорджия. Уреди стая с едно легло за себе си и двойна за Ив и Джейн.

— Както нареди. — Подаде ключ на Ив. — Ще се видим сутринта.

— Благодаря ти, Марк.

— За какво? Бих искал да кажа, че правя всичко възможно да спася хлапето, но истината е, че ме интересува статията.

— Въпреки това благодаря.

Побутна Джейн да влезе в стаята и заключи вратата.

— В банята, да се измиеш. — Господи, беше адски студено. Завъртя термостата. — Тази нощ ще спиш по бельо. Утре ще ти купя това-онова.

Джейн се прозина.

— Добре.

Щом се увери, че Джейн спи до нея на двойното легло, набра номера на мобилния телефон на Джо.

— Джо?

— Къде си, по дяволите?

— Добре съм. Джейн Макгиър е с мен. В безопасност е.

— Кръжа из целия град заради теб. Сандра отказа да ми каже каквото и да било.

— Полицията тормози ли я?

— Естествено. Какво си въобразяваш?

— Помогни й, Джо.

— Опитвам се, доколкото ми е възможно. Но те не искат нея. Къде си?

Тя не отговори на въпроса му.

— Звъня, за да ти съобщя за евентуални улики по алеята до Лутър стрийт. Дом е оставил кърваво послание върху кашон и кост от детско пръстче на земята.

— Съобщава ли кое е детето?

— Не.

Бони.

Престани. Не мисли за Бони.

— И нямам представа чия е кръвта.

— Аз знам. На пазача на приюта, където си нахълтала да отвлечеш момичето.

— Господи! — Потрепери при мисълта, че Дом вероятно вече е дебнел Джейн. — Откога е мъртъв?

— Още не знаем със сигурност. Тази вечер е студено. Когато тялото е изложено на ниска температура, е трудно да се определи в кой момент е настъпила смъртта. За последен път са го видели около осем и петнадесет.

Значи не е изключено да го е убил в ранните вечерни часове. Далеч преди тя да се появи на сцената. Странното усещане, което изпита, докато стоеше под прозореца на Джейн, може би е било плод на въображението й.

— Което те прави и човек, отвлякъл дете, и заподозряна в убийство — отбеляза Джо.

— Убийство ли?

— Била си на местопрестъплението. Но не вярвам някой сериозно да приеме, че ти си убийцата.

— Много утешително.

— Но си свидетел и ще те издирват за разпит. А и остава въпросът с отвличането. Има заповед за задържането ти.

— Знаеш ли защо се реших да измъкна Джейн оттам? Дом заплаши, че ако не го направя, той ще я убие.

— Така и предположих. — Гласът му звучеше безизразно. — Хубаво беше да ми се обадиш, за да го обсъдим.

Господи, беше страшно ядосан.

— Налагаше се да се справя сама.

— Така ли? Доколкото ми е известно, затънал съм в тази история до гуша. Защо реши да ме зачеркнеш от списъка си?

— Знаеш защо. Трябваше да измъкна Джейн дори нарушавайки закона. А ти си ченге, Джо.

— И това щеше да ме спре да ти помогна, така ли? Щях да го направя заради теб, по дяволите.

— Знам. — Преглътна, за да преодолее сковаността на гърлото си. — Точно това не можех да допусна.

— Не си могла да го… — Наложи се да млъкне, за да овладее гнева си. — Кой, по дяволите, ти дава право да вземаш решения вместо мен?

— Постъпих правилно.

— И ме изключи.