Айрис Джоансен - Игра със смъртта

— Представа нямам.

— Дежурната служителка каза, че не е в стаята си. Пазачът е мъртъв. Възможно ли е и тя да е мъртва?

— Възможно е. — Забеляза как Исли трепна и добави: — Но не ми се вярва. Видях вързани чаршафи да висят от прозореца й.

— Значи е избягала и е попаднала право в ръцете на убиеца.

— Може и да не е така.

Тя внимателно изучи лицето му.

— Ив Дънкан. — Изруга тихичко. — Предупредих я стои далеч от детето.

— А тя те увери, че малката е в опасност, но ти не искала да я чуеш. Моли се Ив да е стигнала до Джейн преди мъжа, който е убил пазача. — Изправи се. — Никой нищо да не пипа и да не минава насам, докато не дойде екипът на съдебна медицина.

— Къде отиваш?

— Да намеря Джейн Макгиър.

— Ако Ив Дънкан я е взела, това е отвличане. — Замълча. — Но понеже са налице смекчаващи вината обстоятелства, ако върне детето до двадесет и четири часа, има надежда да убедя отдела да не повдига обвинение.

— Ще й предам великодушното ти предложение. Ако изобщо се свърже с мен.

— Не знаеш ли къде е? Детето трябва да бъде намерено. — В тона й се долавяше известна паника. — Приятели сте, нали?

— Така си мислех. — Усещаше погледа й забит в гърба си, докато крачене към колата си, паркирана до бордюра.

Приятели сте, нали?

Приятели. През всичките тези години си налагаше приема подобни взаимоотношения, а тя сега бягаше дори от това.

И то в най-лошия възможен момент.

Приятелството да върви по дяволите. Дяволите да вземат и надеждата. На мен хич не ми пука.

Само ми звънни и ме успокой, че онзи негодник не се докопал до теб.

Марк спря колата пред жилищната сграда на Пийчтри.

— Кой живее тук?

— Майка ми с годеника си — отвърна Ив. — Единствено за нея се сетих. Мисля, че би била склонна да се грижи за Майк.

Джейн изгледа тринадесететажна сграда.

— Майка ти ли? — попита тя, изпълнена със съмнения.

— Успя да ме отгледа. Подходящо е да й поверим Майк.

Може би.

Ив въздъхна раздразнено. Не само ще се наложи да убеди Сандра да й помогне, но ще трябва майка й да спечели одобрението на Джейн.

— Той ще бъде в безопасност тук, Джейн. Сградата се охранява, а моят приятел Джо уреди допълнителни мерки за сигурност заради майка ми. Ще бъде нахранен и в безопасност. Какво повече искаш?

Без да отговори, Джейн тръгна към входа, следвана по петите от Майк.

Ив се обърна към Марк:

— Идваш ли?

— По-скоро не. Вече минава един. Предпочитам да застана лице в лице с нашия сериен убиец, отколкото да събудя майка ти и годеника й и да се опитвам да ги убедя да станат временни настойници. Ще те изчакам тук.

— Страхливец.

Той се усмихна.

— Точно така.

Тя тръгна след децата. Не изгаряше от желание да се захване с предстоящата задача. Съвсем бегло познаваше Рон Фицджералд. Срещна го веднъж, преди да замине за Таити. Изглеждаше приятен, умен и искрено привързан към майка й. Но нищо не дължеше на Ив.

Тогава първо ще започне с него. Макар да й бе неприятно да се натрапва на Сандра, не се съмняваше в готовността й да помогне. Но не искаше да предприема нещо, застрашаващо връзката, на която майка й очевидно държеше. Ще я помоли да отведе децата в кухнята и да им приготви нещо за ядене, после ще обясни положението и ще потърси съдействието на Рон.

— Не — отвърна Рон сухо. — Няма да допусна Сандра да се забърква в незаконни дела. Отведи децата в полицията.

— Не мога да постъпя така. Споменах ти… — Ив спря и си пое дълбоко въздух. — Не ви карам да приемете Джейн. Би било заплаха и за двама ви. Но Дом не се интересува от Майк, защото иначе щеше да го убие. Имал е такава възможност. Просто е нужно някой да се грижи за него, докато се справя с цялата тази каша.

— Той е избягал от къщи. Ще има сериозни последствия, ако не бъде върнат на родителите си.

— За бога, според Джейн той е на улицата от дни и кой не е съобщил за изчезването му. Явно, че родителите му не ги е грижа.

— Противозаконно е.

И кой знае това по-добре от един адвокат?

— Нужна ми е помощ, Рон.

— Разбирам. Сандра обаче е моя грижа. Бих искал да ти помогна, но няма да допусна тя…

— Ще го направим. — Майка й стоеше на прага. — Престани да се държиш така влудяващо покровителствено, Рон.

Той се извърна към нея.

— Откога си там?

— Достатъчно дълго. — Пристъпи към тях. — Ив едва ли би дошла тук, ако имаше друг избор.

— Остави ме аз да се оправя с тази история, Сандра.

Тя поклати глава.

— Момченцето е изплашено. Няма да го върнем на родителите му, пък и аз не възнамерявам да отпратя Ив, щом има нужда от мен. Правила съм го прекалено често, когато беше дете. — Замълча. — Но тя не е твоя дъщеря. Ако се налага, ще заведа Майк в моята къща.