Айрис Джоансен - Игра със смъртта

После се взря за няколко секунди в Ив и заяви:

— Ще дойда с теб. Къде е колата ти?

Преди да изминат и четири преки, Джейн се обади:

— Караш в погрешна посока.

— Погрешна посока ли?

— Искам да отида на Лутър стрийт. Къщата на Фей.

— Не можеш да се върнеш там — промълви Ив нежно. — Фей вече я няма, Джейн.

— Знам. Да не ме вземаш за глупачка? Тя е мъртва. Отнесли са я в моргата. Но трябва да отида на Лутър стрийт.

— Оставила си нещо там ли?

— Да.

— Полицията е в къщата. Няма да те пуснат и ще те върнат в приюта.

— Закарайте ме до Лутър стрийт. Ясно ли е?

— Джейн, чуй ме. Къщата е под…

— Не искам да ходя в къщата. Оставете ме на алеята на две преки от нея.

— Алеята, в която изчезна, когато видя колата ни днес следобед ли?

Джейн кимна.

— Защо?

— Искам да отида там.

— Оставила си нещо край алеята ли? — попита Марк от шофьорското място.

— За какво ти е на теб да знаеш? За да го покажеш по телевизията ли? — попита Джейн свирепо. — Не е твоя работа.

— В момента ти си моя работа — възрази Марк. — Ив ми обеща материал, ако й помогна да те отвлече. Знаеш ли какво е наказанието за отвличане на малолетни? Ще ме хвърлят в затвора и с кариерата ми е свършено. Страшно много рискувам, затова престани да ми се зъбиш, момиченце.

Джейн не му обърна внимание, а попита Ив:

— Затвор ли? Тогава защо го направи?

— Безпокоях се за теб. Струва ми се, че си в опасност.

— Като Фей ли?

Господи, какво да й отговори сега? Истината.

— Като Фей.

— Знаеш ли кой го е направил?

Ив кимна.

— Кой?

— Не знам истинското му име. Представя се за Дом.

— Защо я е убил? Фей никога не е сторила зло на някого.

— Не е нормален. Обича да наранява хората. Звучи ужасно, разбирам, но някои хора искат да правят само злини.

— Знам. Скапаняците. Много ги има наоколо.

Ив се стегна.

— Така ли? — Помълча. — Виждала ли си някой от тях наскоро?

— Може би. — Джейн хвърли поглед към Марк. — Гледам новините по телевизията. Винаги показват скапаняците.

Марк сви рамене.

— Това ми е работата.

— Виждала ли си някой, който да те е изплашил напоследък? — настоя Ив.

— Не ме изплаши. Приличаше на другите, които се навъртат около училищния двор.

— Проследявал ли те е?

— Понякога.

— За бога, защо не каза на някого?

Джейн се загледа през прозореца.

— Искам да отида на Лутър стрийт. Сега.

— Как изглежда? — попита Марк.

— Едър. Бърз. Но не съм се вглеждала в него. Просто поредният скапаняк. Заведете ме на Лутър стрийт или ме пуснете да сляза.

Марк погледна към Ив с въпросително вдигнати вежди.

— Е?

— Отведи ни до алеята, но при входа откъм Маркет стрийт. Не бива да рискуваме някой от къщата да ни види.

— Имаш предвид Куин ли?

При следващия ъгъл Марк зави наляво.

— Да.

Освен ако Джо не се е върнал вече в апартамента и не е открил, че е изчезнала.

— Ще вдигне страшна олелия.

— Знам. — Облегна се на седалката. — Но нямаше как иначе да постъпя.

— Не се оплаквам. Ако не се занимаваше със защитата на Куин, не би имала нужда от моята помощ. Той няма да се поколебае да ме пожертва, ако смята, че така ще е по-добре за теб.

— Побързай — обади се Джейн.

В тона й имаше толкова напрежение, че Ив я погледна изненадано. Джейн седеше изправена, със стиснати юмруци, притиснати към тялото.

— Дай газ, Марк.

— Карам с максимално допустимата скорост.

— Тогава я превиши.

— Като се има предвид какво извършихме току-що, не е разумно да рискуваме…

— Направи го.

Той сви рамене и натисна педала на газта.

— Благодаря — процеди през зъби Джейн, без да поглежда към Ив.

— Какво има на алеята, Джейн?

— Майк — прошепна Джейн. — Скапанякът го видя. Казах на Майк да отиде в алеята до Юниън Мишън, но той сигурно е останал на Лутър. Там е по-близо до майка си.

— Кой е Майк?

— Прекалено малък е. Опитвах се да… Децата са доста глупави, когато са толкова малки. Не знаят…

— За скапаняците ли, Джейн?

— И баща му е скапаняк, но не като… — Джейн си пое дълбоко въздух. — Ти смяташ, че онзи скапаняк, дето ме следи, е Дом, който е убил Фей, нали?

— Не съм сигурна.

— Но мислиш, че той го е направил.

— Допускам го.

— Кучи син. — Очите на Джейн блестяха от появилите се сълзи. — Гаден кучи син.

— Такъв е.

— Трябваше да й кажа. Взех го просто за един от скапаняците, които преследват децата. Много такива се навъртат. Не знаех, че ще я нарани…

— Вината не е твоя.

— Трябваше да й кажа. Тя искаше да споделям разни неща. Трябваше…