Айрис Джоансен - Игра със смъртта

— Джейн, вината не е твоя.

Момичето поклати глава.

— Трябваше да й кажа…

— Добре. Да предположим, че е трябвало да й кажеш. Всички правим по нещо, за което после съжаляваме. Нямало е откъде да знаеш, че е щял да я нарани.

Джейн затвори очи.

— Трябваше да й кажа.

Ив се отказа да спори. Самата тя бе изпитвала вина и угризения, след като й отнеха Бони. Ала Джейн е едва десетгодишна. Децата не бива да понасят такова тежко бреме. Но кога ли животът е бил справедлив?

— На колко години е Майк?

— Шест.

Ив усети как й прилошава. Джейн е мишената, не момченцето. Но какво значение има това за Дом? Още живот не би означавал нищо за него.

— Фей не ми позволи да го доведа вкъщи. Искаше да се обади на социалните работници. Но аз знаех, че те ще го върнат в дома му, при баща му. Майк се страхува от него. Не можех да я оставя да се обади. — Затвори очи. — Опитах се да го защитя.

— Убедена съм, че е така.

— Но скапанякът ме видя с него. Знае, че Майк е сам.

— Вероятно е в безопасност. — Ив я докосна по рамото Джейн, напрегната до краен предел, поне не се отдръпна. — Ще го намерим, Джейн. Дом сигурно не е близо Лутър стрийт. Кварталът е пълен с полиция.

— Нали бил луд?

— Но не и по отношение на собствената си безопасност. Нищо няма да се случи на Майк, ще видиш, когато пристигнем при него. — Молеше се да говори истината. — А после аз ще се погрижа да е винаги в безопасност.

— Той не бива да се връща при баща си.

— Ще се погрижа да е в безопасност — повтори Ив.

— Обещаваш ли?

Господи, в какво се забърква? Не й ли стига отвличането?

— Обещавам. — Направи пауза. — Но искам и ти да ми обещаеш, че ще правиш каквото ти кажа, за да мога да предпазя и теб.

— Не съм като Майк. Сама мога да се грижа за себе си.

— Обещание за обещание, Джейн.

Джейн сви рамене.

— Добре. Стига да не предприемеш нещо глупаво.

Ив въздъхна облекчено.

— Ще се опитам да не правя глупости. Ще ме предупредиш, ако предприема нещо такова.

— Разчитай на мен.

Марк свърна от улицата и спря в началото на алеята.

— Изгаси фаровете — просъска Джейн. — Да го уплашиш ли искаш?

Изскочи от колата и се втурна по алеята. — Джейн!

Ив изхвърча след нея и я последва в тъмнината. Мобилният телефон в чантата й иззвъня. Тя не му обърна внимание.

В момента не разполагаше с време да се разправя нито с Джо, нито с Дом.

Но може да й се наложи да се разправя с Дом лично, мина й внезапно през ума. Ами ако той се е досетил, че Джейн ще иска да дойде на алеята?

Възможно е да чака в тъмнината отпред.

Никакъв отговор.

Стомахът на Джо се сви, когато затвори. Защо не му отговори? Винаги носеше мобилния телефон със себе си. Ако спи, звъненето щеше да я събуди. Но я остави толкова разстроена, че се съмняваше дали е заспала.

А и къде, по дяволите, е Чарли Катър?

Звънна на телефона в апартамента.

Чарли отговори сънено след второто позвъняване.

— Всичко наред ли е? — попита Джо.

— Да. Заключено е. Госпожа Дънкан си легна преди два часа.

Продължаваше да не му харесва. Защо не вдига мобилния си телефон?

— Тя добре ли е?

— Да. Малко е затворена, но не е необичайно, нали? Притеснява се за хлапето.

— Да.

— Агент Спиро пристигна ли?

— На местопрестъплението е. Аз съм в участъка; имам да пиша проклетите доклади.

— Господи, и аз ненавиждам писмената дейност, свързана с работата ни.

Тя трябваше да вдигне мобилния си телефон, продължаваше да си мисли Джо.

— Иди провери как е.

— Какво?

— За бога! Иди провери как е!

— А ако я събудя?

— Дори да я събудиш. Иди провери!

— Няма да ми е благодарна, ако… Добре, добре. Отивам.

Джо изчака.

Вероятно всичко е наред. Дом едва ли ще се опита да се промъкне в апартамента. Освен това не такъв е планът на играта му. Би било прекалено лесно. Използваше Джейн Макгиър като стръв.

И една жена вече попадна в мрежите му. През целия следобед и вечерта Джо се занимаваше с нейната смърт. Всеки път, когато поглеждаше Фей Шугъртън, мислеше за Ив. Но кога ли пък не мислеше за Ив?

— Няма я.

Джо затвори очи. Господи, знаеше си.

— Никой не е влизал в апартамента, Джо. Кълна ти се. Тук съм през цялото време и проверих вратите, след като Ив си легна.

— Обаждал ли й се е някой по телефона?

— Не и по този в апартамента. Но не чух и мобилният й да звъни.

— Не би го чул, ако е в другата стая.

— Не спомена да е говорила с някого.

Дом й се е обадил. Джо го усещаше с изострените си сетива. Дом е звъннал и тя е напуснала апартамента. За да се срещне с него ли?