Айрис Джоансен - Игра със смъртта

— Чудна задача — отбеляза Марк саркастично. — Защо не ми възложиш някоя по-трудна? Не е…

— Залегни! — Тя влезе, обратно в колата и натисна главата на Марк надолу. — Патрулна кола.

Колата на полицейското управление на Атланта мина бавно край приюта и освети с фарове входната врата, докато минаваше.

Ив затаи дъх, защото почти очакваше колата да спре. Дали ги бяха видели?

Полицейската кола отмина и сви зад ъгъла.

— Вече ми се струва безопасно. — Марк вдигна глава. — Редно беше да се досетим, че социалните работници ще поискат допълнителна охрана.

— Да се молим наоколо да кръжи само един пазач. — Ив отново излезе от колата. — И полицейската кола да не се върне скоро. Побързай.

Тя вече вървеше по алеята през тревната площ. Не мислеше. Просто се движеше бързо и се молеше.

Озова се откъм задната част на сградата и погледна към втория етаж. Първият прозорец.

Стаята беше тъмна, а прозорецът — затворен.

Чудничко.

Отстрани имаше ръждясал улук, но се спускаше поне на метър от прозореца.

Как, по дяволите, щеше… Какво беше това? Погледна през рамо. Някакъв шум ли чу?

Да не би някой да се криеше в сенките? Не. Нямаше нищо. Вероятно въображението й си прави шеги.

Обърна се отново към сградата. Първо ще измисли начин как да се качи до втория етаж. После ще се промъкне в стаята, без да изплаши Джейн. Колкото повече обмисляше положението, толкова по-безпомощна се чувстваше. По-добре да намери начин да проникне на долния етаж и после…

Прозорецът се отваряше. Ив се напрегна.

Джейн показа глава и я погледна. Дали момичето я разпозна? Да, лунната светлина беше достатъчно силна, за да я види добре. Но това още не гарантираше нищо. В момента вероятно всеки изглеждаше заплашително за Джейн.

Остана загледана в Ив дълго и изпитателно. После постави пръст върху устните си, сякаш й даваше знак да мълчи.

Жестът съдържаше нещо конспиративно: те двете, опълчили се срещу целия свят. Ив не разбра откъде извади този късмет, но бе готова да го приеме. Господи, разбира се, че ще го приеме.

Джейн хвърли през прозореца завързани един за друг чаршафи. Краят увисна на три метра над главата на Ив.

Джейн започна да слиза надолу като маймунка. Как щеше…

— Хвани ме — заповяда Джейн.

— Не е толкова лесно. Ако те изпусна, ще си счупиш…

— Не ме изпускай.

Пусна се от чаршафа и падна в ръцете на Ив. Тежестта й събори и двете на земята.

— Стани от мен! — прошепна Джейн.

Ив се претърколи наляво и седна.

— Извинявай. Но за малко не ми счупи ребрата.

Джейн бе вече на крака и тичаше към ъгъла на сградата.

— По дяволите — изруга Ив. Скочи и се втурна след нея.

— Загубила ли си нещо? — Марк държеше Джейн в желязна хватка. Тя риташе неистово и успя да уцели глезена му. — Ох! Престани да се съпротивляваш или ще ти извия врата, малко дяволче.

— Не я наранявай. — Ив застана пред детето. — Опитваме се да ти помогнем, Джейн. Не се страхувай.

— Не се страхувам и не ми е нужна вашата помощ.

— Нужна ти бях да те хвана.

— Беше високо. Не исках да си счупя краката.

Ив сви вежди.

— Вместо това предпочете да ми счупиш ребрата.

Джейн я погледна спокойно в очите.

— Защо не? Не ми пука за теб.

— Но явно не ме смяташ за опасна, защото не се разпищя, когато ме видя.

— Имах нужда от някого. Знаех, че чаршафите няма да стигнат до земята.

— Но не ме смяташ опасна, нали?

— Може и така да е. Не знам. — Изгледа я изпод вежди. — Защо си тук?

Ив се поколеба. Не желаеше да плаши детето, но съзнаваше, че Джейн ще се досети, ако я излъже.

— Безпокоях се за теб.

— Защо?

— По-късно ще ти разкажа. В момента не разполагаме с време.

Джейн погледна през рамо.

— Това не е ченгето.

— Не. Това е Марк Грънард, журналист е.

— Иска да пише за Фей ли?

— Да.

— Най-добре да се махаме оттук, Ив. — Тонът на Марк беше нетърпелив. — Не попаднах на пазача, но вероятно скоро ще се появи. А и Бог знае кога патрулната кола ще намине отново.

Беше не по-малко нетърпелива от него, но не възнамеряваше да влачи Джейн, ако момичето реши да рита и да крещи.

— Ще дойдеш ли с нас, Джейн? — попита тя. — Повярвай ми — просто искаме да си в безопасност.

Джейн не отговори.

— Ти и без това се готвеше да бягаш. Обещавам ти, че ще намерим място, където няма да те открият.

— Пусни ме.

Марк поклати глава.

— За да хукнеш…

— Пусни я, Марк. Тя трябва да вземе решението.

Марк поразхлаби хватката си и Джейн бързо се измъкна.