Айрис Джоансен - Игра със смъртта

Затвори.

Луд е, помисли си Ив. Исли я увери, че никой не е в състояние се вмъкне в приюта. Но Ив се съмняваше.

Достатъчен е само един миг на нехайство, един отегчен или небрежен служител.

Нима през цялото време Ив не се опасяваше именно от това? Не настояваше ли пред Исли да вземе Джейн тъкмо по тази причина?

Обзелият я страх стегна гърлото й. Той ще го направи. Господи, в състояние е да намери начин да убие Джейн, ако Ив не измисли как да я измъкне от приюта. Разполагаше само с двадесет и четири часа. Джо. Да се обади на Джо.

Почти набра номера му и връзката прекъсна. Какво прави? Наистина ли възнамерява да го помоли да рискува работата си, като й помогне да отвлече дете изпод носа на властите?

Но тя имаше нужда от него.

Какво от това? Трябваше да престане да се държи като себична кучка и сама да свърши необходимото.

Как? Та тя дори не знае къде е Джейн.

Разполагаш с връзки. Винаги има начин. Аз бих намерил начин.

Започна да набира телефонен номер.

Марк Грънард отговори след второто позвъняване. В гласа му се усещаше недоволство.

— Благодаря, че веднага ми съобщи за Фей Шугъртън. Пристигнах в къщата й заедно с половината журналисти от града.

— Щях да ти се обадя, но се случиха разни работи.

— Не се уговорихме така.

— Няма да се повтори.

— Съвършено права си. Аз се оттеглям. Ти и Джо…

— Имам нужда от помощта ти. Дом отново се обади.

Тишина.

— И?

— Служителите от социални грижи прибраха детето в свой приют. Той иска момичето да е при мен. Даде ми двадесет и четири часа, за да я измъкна.

— И какво ще стане, ако не го направиш?

— Ти как мислиш? Тя ще бъде мъртва, по дяволите.

— Трудно ще стигне до нея в…

— Ще успее. Не мога да рискувам.

— Джо какво казва?

— Нищо. Няма да му съобщя. Той е вън от играта.

Марк леко подсвирна.

— Не би му харесало.

— Той и без това направи достатъчно. Няма да позволя да го разпънат на кръст, защото ми е помогнал.

— Но щом звъниш на мен, явно нямаш нищо против да жертваш моята скромна персона.

— Ти би загубил по-малко, но можеш да спечелиш повече.

— Каква точно помощ искаш от мен?

— Да разбера къде се намира. Имаш ли представа?

— Да речем.

— Какво значи да речем!

— Местонахождението на приюта се пази едва ли не повече от държавна тайна.

— Но ти все пак знаеш къде се намира.

— Да. Веднъж, по време на нашумял съдебен процес, проследих Исли, когато откарваше дете там.

Значи и Дом е могъл да проследи Исли.

— Това е голяма стара къща на Делани стрийт. Не е изключено обаче да са преместили приюта. Говоря ти за преди две години.

— Ще опитаме там. Исли спомена за пазачи.

— Има пазач, който обикаля терена наоколо. Искаш да му отвлека вниманието.

— Точно така.

— А после? След като я измъкнеш, къде ще я отведеш?

— Не знам. Ще намеря място. Ще ми помогнеш ли?

— Поставяш ме на топа на устата.

— Ще се реванширам.

— Положително ще го направиш, бъди сигурна. — Тонът му се изостри. — Защото ще бъда до теб през цялото време.

— Няма да мога… — Пое си дълбоко въздух. — Добре, е се разберем някак. Ела да ме вземеш. Ще те чакам от фугата страна на улицата, при парка. — Но не преди полунощ.

— Марк, сега е едва пет и половина. Искам да я измъкна оттам.

— Добре. В единадесет. Ако искаш да отидеш порно, тръгни сама. Рискът да попаднем на пазача е достатъчно голям. Искам поне всички други в къщата да са заспали, преди да се приближим.

Пет и половина. Как щеше да изчака толкова време? Тя вече се чувстваше пред нервен срив. Добре. Трябва да се успокои. Дом й отпусна двадесет и четири часа.

— Съгласна съм. Ще хапна и ще кажа на Чарли, че ще лягам. През кухненската врата се стига до перално помещение, а оттам — в коридора. Ще се измъкна оттам и ще те чакам пред парка в единадесет.

— Точно така.

Тя затвори. Успя. Но Марк Грънард бе по-неотстъпчив, отколкото очакваше. Не го винеше. Молеше го за страхотна услуга и малцина биха се съгласили, без да искат нещо в замяна. С изключение на Джо.

Няма да мисли за Джо. Не е възможно да го вземе със себе си.

— Хайде, идвай — провикна се Чарли пред вратата на спалнята. — Храната пристигна.

Стегна се. Ще се наложи да издържи вечерята, а после трябва да се измъкне, преди Джо да се е прибрал.

— Искаш ли да поговорим?

— Не. — Джейн гледаше право напред. Защо не се махне тази жена? Прилича на дебела сива птица, кацнала на дивана, а гальовният й тон направо влудяваше Джейн. Вероятно се опитва да е мила, но Джейн не издържаше. — Искам да си лягам, госпожо… — Как се казваше? —… госпожо Море.