Айрис Джоансен - Игра със смъртта

— Знам.

— Дойдох да те отведа. Къде са Чанг и Раул?

— В училището. Имат тренировка по баскетбол.

— Ще изпратя някой за тях. — Протегна ръка. — Ела с мен. Ще те измием, а после ще поговорим.

— Не искам да говоря.

Джейн се изправи и тръгна към колата.

— Къде ще я отведете? — попита Ив.

— В Приюта за изоставени деца.

— Колко е безопасно там?

— Има пазачи и ще е заобиколена от други деца.

— По-добре ни разрешете да я вземем…

— Глупости. — Барбара Исли се извърна рязко към нея. Тонът й сега бе толкова суров, колкото бе нежен преди малко. — Аз нося отговорност за нея и никой от вас няма да я докосне. Въобще не биваше да се забърквам в тази каша. Журналистите и политиците ще ме подгонят безмилостно.

— Трябва да я пазим много добре. Не госпожа Шугъртън беше мишената. Най-вероятно просто се е изпречила на пътя му.

— А вие не успяхте да й помогнете, нали? — Очите на Барбара Исли я пронизваха. — Фей Шугъртън беше почтена жена, изключителна жена, която помогна на дузина деца. Не биваше да умира. Тя и сега щеше да е жива, ако не ви бях дала…

— Но Джейн можеше да е мъртва.

— Трябваше да стоя настрана, така и възнамерявам да постъпя оттук нататък. Не ми се мяркайте пред очите и не се приближавайте до Джейн Макгиър.

Извърна се и тръгна към колата.

Ив я наблюдаваше безпомощно как потегля. Джейн седеше с изправен гръб на седалката, но изглеждаше ужасно мъничка и крехка.

— Нямаше как иначе да постъпи.

Обърна глава и видя Джо, застанал на прага.

— Надявах се да успеем да я отведем, преди някой социален работник да се появи.

Той поклати глава.

— Аз звъннах на Исли.

Очите й се разшириха.

— Какво?

— Социалните работници от приюта за деца винаги трябва да бъдат уведомявани в подобни случаи. Те предпазват децата от разпитите на журналистите и полицията. Исли ще помогне на Джейн да преодолее напрежението.

— Ние можехме да я пазим.

— Но тя щеше ли да ни позволи? За нея сме непознати. В приюта ще е заобиколена от други деца и персонала. Там ще бъде в безопасност. Ние, разбира се, ще продължим да я държим под око.

Ив все още изпитваше известно безпокойство.

— Ще ми се да не беше…

— Тя може да се окаже свидетел в процес за убийство, Ив. Разговаря ли с теб?

Ив поклати глава.

— Тогава се налага да я видя по-късно довечера.

— Не можеш ли да я оставиш… — Разбира се, че не можеше да я остави на мира. Възможно е детето да е видяло нещо. — Барбара Исли едва ли ще ти позволи да говориш с нея. Не е доволна от нас.

— Понякога значката помага. — Подаде й ръка да се изправи. — Хайде. Ще те откарам вкъщи. От отдела по съдебна медицина ще пристигнат всеки момент. Ще се наложи да се върна, но не се налага ти да си тук.

— Ще те изчакам.

— Нищо подобно. Може да се задържа тук часове. А и журналистите ще пристигнат веднага след екипа. — Побутна я към стъпалата. — Обадих се на Чарли. В момента е във фоайето на жилищния блок и ще се навърта около теб, докато се върна. — Задържа вратата на колата за Ив. — Веднага щом влезеш в апартамента, звънни на Спиро и Марк и им разкажи какво се случи.

Тя кимна и промълви:

— Ще се опитам дори да се обадя на Барбара Исли; дано я уговоря отново да се видим.

— Дай й време да си отдъхне, Ив. Да се размине напрежението.

Тя поклати глава. Не успяваше да забрави изражението на Джейн Макгиър, седнала вдървено и с изправен гръб, сякаш ако свали гарда, ще рухне.

Дом можеше да я накара да рухне и да я накълца на парчета. Колко близо се бе озовала Джейн до убиеца в кухнята?

Ив усети как я обзема паника при тази мисъл. Задуши я. Непосредствената опасност за Джейн бе отстранена в момента.

Не, въобще не беше така.

— Ще се обадя на Барбара Исли веднага щом пристигна в апартамента.

— Не — отвърна Барбара Исли ледено. — Не ме карайте да повтарям, госпожо Дънкан. Джейн остава под нашите грижи. Само да се приближите до нея и ще наредя да ви хвърлят в затвора.

— Не разбирате. Дом е убил Фей Шугъртън посред бял ден. Успял е да проникне в дома й и е прерязал гърлото й в собствената й кухня. Кой ще му попречи да постъпи по същия начин с Джейн в приюта?

— Фактът, че всекидневно имаме работа с родители, които малтретират децата си, и с дрогирани майки, които искат децата си обратно. Знаем какво правим. Местонахождението на приюта е поверително. Но дори да разбере къде се намира, пак няма да успее да мине покрай пазачите.

— Никога не сте имали работа с…

— Довиждане, госпожо Дънкан.