Айрис Джоансен - Игра със смъртта

— Ще спиш по-добре, ако поговорим за случилото се.

Да говори за кръв. Да говори за Фей. Защо възрастните си въобразяват, че е по-добре да говорят за всичко? Тя не желае да мисли за Фей. Никога повече не иска да мисли за Фей. Просто ще затвори вратата за цялата тази болка. Не. Има нещо, което първо трябва да разбере.

— Кой я уби?

— Тук си в безопасност, скъпа — промълви госпожа Море нежно.

Не това я пита, а и госпожа Море лъже. Никой никъде не е в безопасност.

— Кой уби Фей?

— Още не сме сигурни.

— Ченгетата сигурно имат представа. Фей никога не е сторила зло някому. Някой от бандите ли е? Откраднато ли е нещо?

— По-добре е в момента да не мислиш за това. Ще поговорим утре. — Протегна ръка да погали Джейн по косата. — Но добре би било да обсъдим как се чувстваш.

Дръпна се, преди жената да я докосне.

— Нищо не чувствам. Не ми пука, че Фей умря. Няма да ми пука, ако и ти умреш. Остави ме на мира.

— Разбирам те.

Джейн стисна зъби. Какво да каже, за да се махне тази жена? Тя не разбираше. Никой не разбираше.

Никой, освен може би Ив. Ив не настоя да говорят. Седя мълчаливо до Джейн, но някак усети…

Глупости. Прекараха, заедно само няколко минути. Ако Джейн я бе опознала, щеше да види, че е същата като другите.

— Искаш ли да направя нещо за теб? — попита госпожа Море.

Пусни ме да си вървя.

Но знаеше, че не бива да го изрича на глас. Беше попадала в приюта и преди. Пазеха я, докато й намерят нов дом.

Никой обаче не пазеше Майк. Седеше си сам в тъмното и не знаеше, че няма кой да му донесе храна и да го наглежда.

А тя ще бъде заключена и няма как да му помогне. Кръв.

Очите на Фей се взираха в нея, докато се опитваше да спре кръвта.

Зло. Там навън витае прекалено много зло. Майк.

— Трепериш — обади се госпожа Море. — Скъпо дете, защо не…

— Не треперя — просъска Джейн свирепо. Изправи се. — Студено ми е. Дяволски студ е в това гадно място.

— Тук не използваме такъв език, скъпа.

— Тогава ме изхвърли навън, дърта краво. — Погледна я с изпепеляваща омраза. — Ненавиждам това място. И теб те мразя. Ще се промъкна в стаята ти и ще ти прережа гърлото, както онзи негодник е постъпил с Фей.

Жената се изправи и отстъпи — Джейн го очакваше. Напоследък социалните работници се отнасяха предпазливо към всякакви заплахи, пък било то изречени и от дете като Джейн.

— Можеше да не казваш това — отбеляза госпожа Море. — Лягай си, скъпа. Ще обсъдим проблема ти утре сутрин.

Джейн избяга от всекидневната, нагоре по стълбите, покрай полицая, застанал на пост пред спалнята й, и затръшна вратата след себе си. Този път й дадоха малка самостоятелна стая, но вероятно ще я настанят в обща, след като решат, че е преодоляла шока от смъртта на Фей. В стаите обикновено спяха по три-четири деца.

Но пък никога дотогава не бяха оставяли някой на пост пред вратата й. Трябва да има връзка със случилото се с Фей.

Дишаше трудно. Пристъпи до прозореца и се загледа в двора долу. Розовите храсти трябваше да бъдат подрязани. Фей караше Джейн да подрязва розите й през песента. Така израствали по-гъсти и красиви през пролетта. Джейн не й повярва, но бе склонна да изчака и да види…

Фей.

Няма да мисли за нея. Вече я няма. Нищо не може да се направи. Трябва да затвори вратата. Вместо това ще мисли за Майк и скапаняците, които биха го наранили. Тя може да помогне на Майк.

Но не и ако остане тук.

Заобиколена от морава и зле поддържани градини, двуетажната тухлена сграда на Делани стрийт се намираше по-навътре от улицата. Беше строена през 20-те години и възрастта й си личеше.

— Мога ли да попитам какво възнамеряваш да правиш? — попита Марк вежливо, когато спря колата в странична уличка. — Почти полунощ е и съм убеден, че цялата сграда е здраво заключена. Дори да предположим, че откриеш къде е, интересно ми е да разбера как възнамеряваш да проникнеш и да измъкнеш хлапето, без да те застреля охраната. Пазачите редовно правят обходите си.

„И на мен ми е интересно“, помисли си Ив.

— Имаш ли представа къде я държат?

— Ами онова момче от съдебния процес го държаха на горния етаж. В стая от южната страна. Първият прозорец отзад.

— Сам ли?

Марк кимна.

— Той беше специален случай.

Дали и Джейн я третираха като специален случай? Е, ще стиска палци и ще се моли да извади късмет.

— Ще ида отзад и ще проверя дали има начин да проникна оттам. — Излезе от колата. — Ти мини от другата страна и ако попаднеш на пазача, отвлечи вниманието му.