Айрис Джоансен - Игра със смъртта

Никакво мотане; никакво спиране да говори с приятели, както правеше Бони. Бони имаше толкова много приятели…

Не постъпваше честно. Бони постоянно бе заобиколена от любов и доверие. Джейн Макгиър имаше основание да е нащрек. Но, Господи, колко се радваше, че детето изобщо, не прилича на Бони.

— Стигна до улицата, запали колата.

Скапанякът имаше друга кола — по-голяма, по-нова, сива, а не синя.

Или е друг скапаняк, помисли си Джейн. Светът е пълен с тях.

Затича се и хлътна зад ъгъла. Изчака.

Сивата кола зави бавно.

Напрегна се. Следяха ли я?

Мъж и жена. Може пък да не са скапаняци.

Но може и да са. По-добре да не рискува. Покатери се на оградата, скочи от другата страна, прекоси двора и прескочи оградата в отсрещния край.

Излезе през портата направо към алеята.

Хвърли поглед през рамо.

Нямаше никаква кола.

Продължи да тича.

Сърцето й биеше учестено.

Престани. Никога не оставяй скапаняците да те изплашат. Те целят точно това — да те изплашат, да те наранят. Не допускай да го постигнат.

Всичко щеше да бъде наред.

Още две преки и ще се прибере в къщата на Фей. Ще се опита да й разкаже за скапаняците. Фей прилича на учителите в училище: разбере ли опасността, прави всичко да помогне. Само когато не я разбираше, тя…

Джейн излезе от алеята на улицата. Къщата се виждаше пред нея. На половин пряка.

Хвърли поглед през рамо и сърцето й замря.

Сива кола. Точно завиваше зад ъгъла.

Не успя да се отскубне от тях.

Хукна с всички сили към къщата.

Фей ще я защити. Ще се обади на ченгетата и те веднага ще се появят.

Но дори и да не се появят, няма да е сама. Фей ще е там.

Изтича по стълбите, отвори вратата със замах и я затръшна след себе си.

В безопасност. Намираше се в безопасност.

Сигурно се е държала глупаво, когато се изплаши.

Защо пък да казва на Фей?

Не, не — това пак би било глупост. Ще й каже!

— Фей.

Никакъв отговор.

Къщата тънеше в тишина.

Фей вероятно е в кухнята. Винаги правеше, струваше, но си беше вкъщи, когато Джейн и момчетата се връщаха от училище.

Да, Фей вероятно е в кухнята. Джейн беше сигурна, че чу изскърцването на разхлабилата се дъска до мивката.

Но защо не й отговаря?

Тръгна бавно през всекидневната към кухнята.

— Фей?

— На Фей Шугъртън това определено няма да й допадне. — Джо паркира пред къщата. — Не искаше да говорим с хлапето.

— Не ме интересува. По дяволите! Ние го изплашихме. Няма да допусна да сънува кошмари заради това. — Ив отвори вратата на колата. — Много те бива в следенето, няма що. Предупредих те да не допуснеш да разбере, че я наблюдаваме.

— Много е бдителна. — Джо излезе от колата. — Сякаш ни очакваше.

Ив го погледна.

— Знае, че я следят? Това ли искаш да кажеш?

— Ей сега ще имаме възможност да я попитаме. — Джо изкачи стъпалата и звънна на входната врата. — Ако успеем да убедим Фей Шугъртън да ни пусне вътре.

— Тя няма друг избор. Държи на момиченцето. Пък и ние не се готвим да разкажем на Джейн за… Защо не отваря?

Джо отново звънна.

— Спомена, че ще ходи на пазар. Ами ако не се е върнала още, а детето е прекалено изплашено, за да отвори?

— Разполагала е с часове, за да се прибере. — Ив хвана дръжката. — Заключено е.

— Може детето да е заключило. — Замисли се за миг. — А може и да не е то. — Натисна с рамо вратата и тя поддаде. — Незаконният начин е по-добър от… По дяволите!

Стовари се на пода, когато бейзболната бухалка го удари през коленете.

Джейн се извърна към Ив и я халоса по ребрата. Остра болка премина през тялото на Ив. Едва успя да се отмести, когато момичето отново замахна с бухалката.

— Скапаняк. — По лицето на детето се стичаха сълзи. — Гаден скапаняк. — Отново замахна с бухалката. — Ще те убия, мръсен…

Джо скочи и просна Джейн на земята.

— Не я наранявай — едва успя да произнесе Ив.

— Да не я наранявам ли? Може да се наложи да ми правят операция на капачките. — Притисна още по-здраво съпротивляващото се дете към пода. — И се опита да ти размаже главата.

— Уплашена я. Нахълтахме в къщата. Помислила си е, че…

Кръв. Малкото момиче беше покрито с кръв; бузите, устните, ръцете…

— О, Господи, Джо, тя е ранена. Той я е наранил.

Коленичи до момиченцето и отметна кичур коса от бузата му.

Зъбите на Джейн се впиха в ръката й.

Джо я насили да отвори уста и измъкна ръката на Ив.

Стисна челюстта на Джейн с ръце и я изгледа в очите.

— Няма да ти сторим зло, по дяволите. Искаме да ти помогнем. Къде е госпожа Шугъртън?