Айрис Джоансен - Игра със смъртта

— Тя отговаря на описанието — обади се Джо.

— Проверихте ли досиетата на деца от целия окръг, а не само от града?

— Дом ще се спре на дете от този квартал.

— Може да е така, но може и да не е. Нима в окръга няма други деца, които да отговарят на описанието? Не сте търсили задълбочено. — Фей кръстоса ръце пред гърдите си. — А дори не знаете дали този тип, който ви се обажда, не е някой болен или шегаджия с криво разбрано чувство за хумор.

— Знаеше за двете момчета в Таладега — подчерта Ив.

— Това не означава, че е по следите на Джейн.

— Готова ли сте да поемете подобен риск?

— Не, разбира се. — Изгледа Ив изпитателно. — Но и не възнамерявам да ви позволя да откъснете Джейн от мен, освен ако не съм напълно убедена, че е наложително. От двегодишна подхвърлят Джейн от дом в дом. Сега аз отговарям за нея. Няма да допусна да я вземат отново от временния й дом и да я изплашат до смърт.

— Не ние ще я изплашим.

— Представете ми доказателства. Разкажете ми как ще я защитавате и ще я пусна.

Ив си пое дълбоко въздух.

— Боя се, че доказателствата ще се появят прекалено късно.

— Не си давате сметка колко е уязвимо това дете. Необходимо ми е време, за да спечеля доверието й. — Обърна се към Марк Грънард. — А ако ме представите по телевизията или разкажете за нашия разговор, ще съдя компанията ви.

Той вдигна ръце.

— Аз съм само наблюдател. — След кратко мълчание добави: — Но на ваше място бих се вслушал. Никой, освен Дом не се опитва да превърне това дете в жертва. Ние се опитваме да я спасим, госпожо Шугъртън.

Фей се поколеба, но после поклати глава.

— Представете ми доказателства и ще я пусна при вас.

— Излагате детето на голям риск — натърти Ив. Фей я погледна остро.

— Не допускам, че няма да вземете мерки. Ще й осигурите пазач, предполагам.

— Може да се окаже недостатъчно. Тя трябва да бъде скрита.

— Не виждам вие да се криете.

— Такъв е моят избор. Но едно дете няма избор.

Фей направи гримаса.

— Не познавате Джейн.

— Тя е още дете , по дяволите.

— Дете, което е било малтретирано и пренебрегвано през по-голямата част от живота си. Тя още отсега няма особено високо мнение за възрастните, а вие ми обяснявате, че някой се готви да я убие за нищо.

— Какви доказателства желаете? — намеси се Джо.

— Прекалено лесно сте попаднали на Джейн. Така мисля аз. Искам хората от социални грижи да проверят всички досиета — и за града, и за окръга — и да се уверят, че единствено Джейн отговаря на описанието. И нека онзи агент от ФБР Спиро да дойде да приказва с мен. Вярвам на ФБР. — Погледна към Джо. — Не се засягайте, но децата ми са имали вземане-даване с местната полиция, а и не ми харесва, че цъфнахте с този от телевизията.

Ив погледна към Джо. След като Дом не желаеше да се намесва полицията, едва ли щеше да е особено доволен от появата на ФБР на сцената.

Той сви рамене.

— И на мен не ми допада, но ние вече открихме момиченцето. Не може да я нападне, без ние да разберем.

Ив се обърна отново към Фей.

— Тогава се разбрахме. Вие ще говорите с Робърт Спиро. Моля ви да се вслушате в думите му. Споделихме с Центъра за грижи за децата с какъв проблем се сблъскваме.

— Обещавам да го изслушам. Нищо повече. — Тя се изправи. — А сега, ако ме извините, чака ме домакинска работа, а после трябва да отида на пазар. — Погледна Ив. — Съжалявам, но искам да съм сигурна. Джейн не е лесен случай. Цялата тази история заплашва да разруши единствената възможност да се доближа до нея.

— За бога, помогнете ни!

— Ще направя всичко по силите си. В момента е в средното училище „Крофорд“ на Тринадесета улица. — Фей прекоси стаята, застана до скрина и затършува из най-горното чекмедже. Извади и подаде снимка на Ив. — Това е училищната й снимка от миналата година. Свършва в три и се прибира пеша. Училището е само на четири преки. Дръжте я под око, но не искам да говорите с нея. — Стисна устни. — Ако я изплашите, ще ви скалпирам.

— Благодаря ви — отвърна Ив и пъхна снимката в чантата. — Но все пак допускате грешка.

Фей сви рамене.

— Всеки греши, но поне се старая да дам най-доброто от себе си. През последните шест години съм била временен настойник на дванадесет деца и не се стеснявам да кажа: престоят при мен им се е отразил добре. — Отиде до вратата и я отвори. — Довиждане. Представете ми доказателства и ще измислим нещо.

Вън на улицата Марк Грънард отбеляза:

— Костелив орех. Очевидно не се впечатли от славата ми и от чаровната ми личност.