Айрис Джоансен - Игра със смъртта

— И аз ще остана тук — обади се Марк.

Тя погледна двамата нерешително. После отвори вратата на колата.

— Добре. Ако видиш или чуеш нещо, обади ни се.

— Пеша ли възнамерявате да вървите? Нека ви откарам.

— Ще вземем такси.

— В този квартал?

— Добре де. Ще вървим, докато стигнем до място, откъдето можем да вземем кола. Не искам да оставяш къщата без надзор.

Марк погледна Джо.

— Би ли я предупредил, че не бива да се шляе из този квартал? Прекалено опасно е.

— Джейн Макгиър се мотае из този квартал през всеки ден от живота си — отбеляза Ив. — И успява да оцелее.

Точно както Ив бе успяла да оцелее през всичките онези години. Господи, спомените отново я връхлитаха.

— Колата ще бъде тук след пет минути. — Джо бе приключил разговора и заедно с Ив излезе от колата. — Не се притеснявай — обърна се той към Марк. — Ще пазя Ив. Или ще я оставя тя да ме пази. Тогава се чувства най-добре.

— Ще дойдем тук в осем сутринта — осведоми го Ив и тръгна по улицата.

Нищо не се променяше истински по тези места. Тревата растеше в пукнатините на тротоарите, по паважа бяха изписани мръсни думи.

— И как ще стигнем до цивилизацията оттук? — попита Джо, настигайки я.

— Тук е цивилизацията, богато момченце — увери го Ив. — Истински дивите места са на четири преки на юг оттук. Забележи, че съм се отправила на север.

— А ти къде живееше?

— На юг. Ти си ченгето. Тези места не са ли ти познати?

— Не съм ги обхождал пеша. В тази част на града те стрелят по ченгетата… когато не се избиват взаимно.

— Те. Мистериозните те . Тук не всички сме престъпници. Налага ни се да живеем и да оцеляваме като всички останали. Защо, по дяволите, си…

— Спри. Много добре знаеш за какво говорех. Защо ми се нахвърляш?

Беше прав.

— Извинявай. Забрави.

— Според мен не бива да го забравяме. Говориш така, сякаш продължаваш да живееш в една от къщите на Лутър стрийт.

— Никога не извадих късмета да живея на Лутър стрийт. Казах ти — това е по-представителната част на квартала.

— Знаеш какво имам предвид.

Знаеше.

— Не съм идвала тук откакто се преместихме след раждането на Бони. Не подозирах, че ще реагирам по този начин.

— Как точно?

— Почувствах се като хлапето, което бях преди години. — Усмихна се кисело. — Бях готова да се бия с целия свят.

— Барбара Исли описа по същия начин Джейн Макгиър.

— Сигурно има право първа да нанесе удара.

— Не подлагам на съмнение нейното право. Просто те съветвам да анализираш как ти подейства връщането тук. Все едно отново си изправена сама срещу света. — Добави натъртено: — Или ти заедно с Джейн Макгиър срещу целия свят.

— Глупости. Дори не съм виждала детето.

— Може би е по-добре въобще да не я видиш. Защо не ме оставиш сам да отида при нея сутринта?

Тя се извърна към него.

— Какво говориш?

— Дом защо е избрал някой от този квартал? Защо те върна обратно тук? Помисли си за това.

Тя направи няколко крачки мълчаливо.

— Иска да се идентифицирам с нея — прошепна Ив след време. Господи, та тя наистина вече започваше да се идентифицира с момиченцето. Тя и Джейн бяха ходили по едни и същи улици, преживели изоставяне и тегоби, бяха се борили със самотата и болката. — Оплита ме в мрежите си. Първо ми говореше за прераждане, а после избира Джейн Макгиър. Не го задоволява да убие дете и да ме накара да се чувствам виновна. Желае емоционално да ме обвърже с момиченцето.

— И аз така реших.

Негодник.

— Иска отново да изпитам същите чувства, както когато уби дъщеря ми. — Ръцете й се свиха в юмруци. — Наумил си е отново да убие Бони.

— И именно затова не бива да се приближаваш до Джейн Макгиър. Вече се чувстваш обвързана, а дори още не си я видяла.

— Ще съумея да запазя дистанция.

— Как ли пък не.

— Няма да е трудно, Джо. Не и ако прилича на мен, каквато бях на нейната възраст. Бях ужасно дива и необщителна.

— Аз щях да намеря подход.

— А аз щях да ти се изплюя в лицето.

— Продължавам да смятам, че е по-добре да не се срещаш с нея.

— Трябва да го направя.

— Знам — призна Джо навъсено. — Той не ти е оставил друг изход.

Тя наистина нямаше друг изход.

Не. Трябваше да има някакъв изход. Нали се пребори и навремето се измъкна от този квартал? Пребори се и след убийството на Бони се върна в нормалния свят. Няма да допусне този кучи син да я приклещи сега. Джо греши. Вярно обича децата, но сърцето й не е размекнато. Има начин да спаси живота на Джейн Макгиър и същевременно да победи чудовището. От нея се иска единствено да се дистанцира от едно момиченце, което дори не познава.