Айрис Джоансен - Игра със смъртта

Но Дом няма да стои настрана от детето. Сянката му вече е надвиснала над него.

Не биваше да мисли за това. Утре тя и Джо ще говорят с Фей Шугъртън. Тази вечер имаше кой да бди над Джейн Макгиър и тя спеше спокойно.

Тази вечер момиченцето ще бъде в безопасност.

Може би.

— Търсих те, Майк. Казах ти да отидеш в алеята при Юниън Мишън. — Джейн седна близо до големия кашон. — Тук не е подходящо.

— Харесва ми — възрази Майк.

— По-безопасно е, ако наоколо има хора.

— Но тук съм по-близо до вкъщи. — Майк жадно посегна към хартиения плик, който му подаваше. — Хамбургери ли?

— Спагети.

— Предпочитам хамбургерите.

— Взимам каквото успявам. — Каквото всъщност бе в състояние да открадне. Не, не бе точно кражба, нали? От заведението „Кусенали“ даваха остатъците си на „Храна на колела“ или на „Армията на спасението“ вместо да ги изхвърлят. — Изяж ги и иди на Юниън Мишън.

Той вече бе започнал да яде спагетите.

— Защо дойде толкова късно?

— Изчаках ресторантът да затвори. — Изправи се. — Трябва да се прибирам.

— Сега ли? — попита той разочаровано.

— Ако беше на Юниън Мишън щях да разполагам с още няколко минути. Но стана прекалено късно вече.

— Нали Фей спяла дълбоко и нямало да се събуди.

— Налага се да се вмъквам през прозореца до кухнята, а Чанг и Раул спят в съседната стая — обясни му.

— Не искам да загазиш заради мен.

Но същевременно се чувстваше самотен и искаше тя да поостане. Джейн въздъхна и отново седна.

— Само докато се нахраниш. — Облегна се на тухлената стена. — Но трябва да отидеш на другата алея. Не е хубаво да си сам. Наоколо е пълно с негодници, които могат да те пребият.

— Винаги мога да избягам, както ме посъветва.

— Но няма кой да те чуе, ако извикаш.

— Добре съм. Не ме е страх.

Тя съзнаваше безсилието си да го накара да проумее. За него страхът витаеше там, където живееше баща му. Всичко останало му се струваше безопасно. Дано и тази вечер всичко е наред. Не бе виждала онзи скапаняк от няколко дни.

— Когато се върне баща ти, колко време се задържа обикновено?

— Седмица, две.

— Вече мина една. Дали не си е заминал?

Майк поклати глава.

— Вчера след училище проверих. Седеше на верандата с мама, но не ме видя.

— А майка ти?

— Май ме забеляза, но бързо извърна глава. — Сведе поглед към спагетите. — Вината не е нейна. И тя е изплашена.

— Ясно.

— Всичко ще е отново чудесно, когато той си отиде. Нямаше да е чудесно. Майката на Майк, една от проститутките, които работеха на Пийчтри, повече отсъстваше, отколкото да се задържа вкъщи, но въпреки това той я защитаваше. Джейн винаги се изненадваше как децата изобщо не виждат истинската същност на родителите си.

— Свърши ли със спагетите?

— Още не.

Оставаха му само една-две хапки, но не ги изяждаше, защото искаше тя да постой при него.

— Разкажи ми отново за звездите.

— Сам можеш да узнаеш, ако се научиш да четеш. В онази книга с легенди в училищната библиотека пише всичко. Трябва да се научиш да четеш, Майк, а това няма да стане, ако не ходиш на училище.

— Отсъствах само веднъж миналата седмица. Разкажи ми за мъжа на коня.

Би трябвало да си тръгне вече. Разполага само с няколко часа за спане, преди Фей да я събуди за училище. Господин Брет й се разкрещя, че вчера дремела в часа му.

Майк се настани по-близо до нея.

Беше самотен и навярно по-изплашен, отколкото признаваше. Е, докато е тук, поне ще е сигурна, че никой няма да го нападне.

— Само още малко. И то, ако ми обещаеш, че повече няма да стоиш тук.

— Обещавам.

Наклони глава назад. Харесваше звездите не по-малко от Майк. Преди да отиде у семейство Карбонис не го забелязваше. Припомни си как се взираше в небето и се опитваше да прогони страха, за успокоение си представяше, че вижда картини в небето. Когато намери книгата в библиотеката, тя й помогна още повече. Книгите и звездите — те й помогнаха. Сигурно ще помогнат и на Майк.

Вечерта бе ясна и звездите изглеждаха по-ярки от обикновено. Ярки, чисти и отдалечени от тази алея до Лутър стрийт.

— Виждаш ли, това е съзвездието Стрелец, прилича на мъж на кон, но той всъщност не е на кон. Наполовина кон, наполовина мъж е. Виждаш ли онези звезди? Те са тетивата на лъка му, която той е опънал, и…

— Моля? — Фей Шугъртън изгледа изненадано тримата посетители. — Джейн ли?

— В опасност е — заяви Ив, седнала на дивана между Джо и Марк. — Повярвайте ми.

— Защо? Само защото е на подходящата възраст, има червени коси и е била в четири други семейства, преди да попадне тук ли? Признахте, че случайно сте попаднали на името й.