Айрис Джоансен - Игра със смъртта

Ив въздъхна облекчено.

— Радвам се.

— Но не защото те харесвам. Нищо не изпитвам към теб. Няма да ми пука, ако те убие. Но него ненавиждам. Мразя онова, което направи на Фей. Мразя и онова, което иска да стори на мен. Ще ми се някой да пререже гърлото му.

— Разбирам те.

Да, тя беше наясно с омразата и безпомощността, които Джейн изпитваше, сякаш чувствата бяха нейни. Сякаш Джейн по някакъв начин беше нейна. Мигом отхвърли идеята. Дом желаеше точно това: да се сближат и харесат с детето, но Ив не смяташе да му угоди. Ще държи Джейн на дистанция. Няма да й е трудно. Джейн е недружелюбна и не иска да има нищо общо с нея.

Не беше обаче недружелюбна с Майк. Когато му се усмихна, й напомни малко за Бони. Същата искрена любов…

Глупости.

Бони и Джейн въобще не си приличат.

Слава богу.

Затова трябваше да престане да мисли и за двете. По-добре да се съсредоточи върху друго: как да опази Джейн във Финикс.

И да престане да позволява на Дом да диктува.

Време е да започне преследването.

Телефонът й отново иззвъня.

Не я интересуваше кой е!

— Финикс? — Тонът на Марк беше замислен. — Доста далеч от Атланта е. Шансовете ти да укриеш детето някъде тук са доста по-добри.

Застанал пред „Макдоналдс“, Марк погледна към Джейн, която седеше в сепаре вътре и закусваше.

— Глупости — възрази Ив. — В наши дни няма никакви далечни места.

— Е, техниката донякъде се е погрижила за това. — Марк отпи от кафето. — Но да отидеш във Финикс е рисковано, не намираш ли?

— Да остана тук е още по-рисковано.

— А как ще осигуриш защита за детето?

— Имам идея.

— Но няма да я споделиш.

Тя кимна.

— Следователно не желаеш да идвам с вас във Финикс.

Тя отново кимна.

— Никой не знае за участието ти в измъкването на Джейн. Достатъчно ми помогна.

— Имах си причина. Искам историята, Ив. Дължиш ми я.

— Ще ти се обадя, когато се добера до нещо.

— Да ти вярвам ли?

— Няма да ти обърна гръб.

Той я загледа изпитателно.

— Не се готвиш да го направиш. — Сви рамене. — Добре, отивам на работа. Възможно е да попадна на информация, което ще ти е от полза. Ще ми съобщиш ли къде си?

— Ще ти съобщя.

— Как ще стигнеш до там?

— Надявам се да ми дадеш колата си. Ще шофирам до Бирмингам и ще я оставя на летището.

— И как ще се качите на самолета, без да ви разпознаят? Напоследък искат документ за самоличност дори за отиване до тоалетната.

— Ще се справя.

— Бих могъл да ви откарам до Финикс.

— Направи вече достатъчно.

— Е, просто опипвах почвата. — Погледна отново към Джейн. — Дали няма да ти създава неприятности?

— Не съм твърдяла подобно нещо. Подозрителна е към всички, в това число и към мен. От сутринта не е изрекла повече от две изречения. Но поне мога да апелирам към здравия й разум. — Протегна ръка. — Благодаря ти за всичко, Марк.

Той я пое, а после пусна ключовете за колата върху дланта й.

— Длъжница си ми. Помни. В момента те пускам, но искам историята.

— Ще я получиш.

Тръгна към сепарето, където седеше Джейн.

— Ив.

Тя извърна глава.

Марк я гледаше изпитателно.

— Прекалено самоуверена си тази сутрин.

Тя сбърчи нос.

— Де да се чувствах така.

— В по-добра форма си, отколкото снощи.

— На сутринта нещата винаги изглеждат по-добре.

— Невинаги. Според мен държиш някакъв коз, но не ми казваш.

Тя му махна.

— Довиждане, Марк. Ще се чуем.

Той грешеше. Тя въобще не беше самоуверена; чувстваше се изплашена и объркана. Онова, което Марк смяташе за самоувереност, беше слаб лъч надежда.

Но той я озаряваше.

Чакаше я край паркинга на летището в Бирмингам.

— Ти си идиотка. — Логан притегли Ив към себе си и я целуна свирепо. — А Джо е два пъти по-голям идиот да ти позволи да се забъркаш в такава каша.

— Джо няма нищо общо. — Изпита огромно облекчение, отстъпи назад и го погледна. Изглеждаше мил, силен и познат. — Не знае нищо за случилото се.

— Направила си всичко възможно, за да си сигурна, че приятелчето ти е в безопасност.

— Хайде да не говорим за Джо. — Махна на Джейн да слезе от колата. — Донеси ли ми документ за самоличност?

Той й подаде кожен портфейл.

— Пари, фалшиви свидетелства за раждане, две кредитни карти и шофьорска книжка.

— Този мошеник ли е? — попита Джейн.

Логан я погледна и подметна:

— Зависи кого питаш.

— По улиците продават фалшиви карти за самоличност на всеки, който ги иска.

— Аз не продавам, аз купувам. И ти трябва да си доволна, че успях да набавя тези за толкова кратко време.