Айрис Джоансен - Игра със смъртта

Прав е, помисли си тя уморено. Именно това е важното.

— Иска някаква дреха на Деби Джордан. Дали ще можеш да намериш, без да нахълтваш насилствено в къщата и да подплашваш семейството й?

— Ще се справя. И няма нужда да ми благодариш, че ти помогнах да уговорим Сара.

Ив се засрами. Защо вини Логан? Тя му се обади и така го задейства. Вероятно подсъзнателно дори се е надявала той да прояви по-голяма настойчивост, отколкото й се искаше.

— Извинявай. Чувствам се малко обезкуражена. Не съм убедена дали Сара ще намери трупа. Дори не съм сигурна къде е заровен. Само гадая.

— Бих искал да дойда с вас утре. Има ли някакъв шанс да стане?

— Вече направи прекалено много за мен. Не бих искала да ни видят заедно.

— Няма такава формулировка „да направиш прекалено много за някого“.

— Обясни това на Сара Патрик. Съобщи ми, че разполагам с два дни.

— Опитай се да се вместиш в определения срок. Предпочитам да не се налага отново да я притискам. Докато ме обсипваше с обидите си, открих, че всъщност я харесвам.

— Но тя едва ли би ти отвърнала със същото. Останах с впечатлението, че по-скоро ще ни погребе и двамата, вместо да открие Деби Джордан.

— След като не позволяваш да дойда с вас, сама се оправяй с нея. До утре сутринта ще ти набавя дрехата.

Беше бяла фланела за бейзбол с логото на отбора „Дайъмънтбак“ от Аризона отпред.

Сара Патрик я пое, без да я погледне.

— Прана ли е откакто я е носила?

— Не. Логан каза, че е спала с нея в нощта, преди да изчезне.

— Как я е осигурил?

— Не попитах.

— Вероятно я е откраднал от торба с дрехи за бездомните.

— Не е толкова лош, колкото си мислиш.

— Не. Вероятно е още по-лош.

— Изненадана съм, че искаш фланелата. Деби Джордан е заровена от близо месец. Миризмата не би могла…

— Можех да използвам препарат, който симулира миризмата на разлагането, но това ще разстрои Монти. А и фланелата може да се окаже ненужна. — Сви рамене. — Но ще опитаме. — Огледа плоското поле наоколо. — Защо сме тук?

— Това място е до частта от пустинята, известна с името Пустинна светлина.

— И?

— На две други места, чиито имена са свързани със светлина, бяха открити тела. В последния ни разговор Дом спомена светлината. Според мен се опитва да ми съобщи нещо.

— Защо направо не призна къде я е заровил?

— Тогава нямаше да е толкова забавно за него. Иска да ме принуди да се потрудя.

— Искаш да кажеш, че ще накара Монти и мен да се потрудим.

— Той не знае за вас.

Ив не бе сигурна доколко думите й отговарят на истината. Дом не се бе обаждал, откакто тя пристигна във Финикс, но това не означаваше, че не е тук и не я наблюдава.

— И искаш да претърся полето само заради името му?

— То е и близо до църквата, откъдето Деби Джордан изчезна.

Сара я изгледа със съмнение.

— Съгласна съм, че не е кой знае какво — призна Ив през стиснати устни, — но разполагам само с това.

— Както кажеш. Ще гоня вятъра в продължение на два дни. Толкова съм обещала. — Извади платнена торба от джипа и погледна към коленичилата до Монти Джейн. — Защо си я довела?

— Дом настоява да е с мен, а и ме желая да рискувам да я оставя вкъщи. Няма да пречи.

— Не съм казала такова нещо. Тя е умно дете. Но Монти няма да има време да й прави компания. — Отиде при Джейн и й се усмихна. — Съжалявам. Монти трябва да се хваща за работа.

Джейн бавно се надигна и се обърна към Ив:

— Може ли да дойда с вас?

Сара също погледна към Ив.

Джейн и без това бе вече тук. По-лошо ли щеше да е да търси активно, отколкото да седи в колата и да чака? Тогава поне ще е заета с нещо. Ив бавно кимна.

Сара премести поглед към Джейн.

— Ние обикновено доста бързо обхождаме терените и аз го карам да ги претърсим втори път, за да сме сигурни, че не сме пропуснали нещо.

— Няма да изоставам.

— Както решиш.

Сара приклекна и отвори платнената торба. Извади каишка и я закопча на врата на Монти. Той застина на място.

— Досеща се, че нещо става ли? — попита Джейн.

Сара кимна.

— Но още не знае със сигурност какво. Връзвам го заради себе си, за да контролирам стъпките му по-добре. Обикновено въобще не му слагам каишка. Само когато сме на непознато място или сред хора, за да се чувстват в безопасност.

— В безопасност?

— Той е едро куче. Някои хора не обичат едрите кучета.

— Тогава са луди — отсече Джейн.

Сара се усмихна.

— Съгласна съм с теб, хлапе.

Бръкна отново в торбата и извади дочен колан с множество джобове по него. Монти се напрегна.