Айрис Джоансен - Игра със смъртта

— Само от няколко дни. Доставя ми удоволствие да наблюдавам колко се стараеш да откриеш прекрасното сопрано.

— Блъфираш. Представа нямаш къде се намирам.

— Известно време беше така. Измъкна се от Атланта доста тихо. Но знаех, че е въпрос на време да идентифицираш моето сопрано. Трябваше само да те насоча към дома на Деби Джордан.

— Не съм ходила в дома й.

— Но един от хората на Логан го стори. Лесно бе да ги проследя обратно, а после самият Логан ме отведе при теб. Той ли ти помогна да се измъкнеш от Атланта?

— Представа нямам за какво говориш.

Мъжът се засмя.

— Опитваш се да го предпазиш. Не се сърдя на Логан. Той прави ситуацията още по-интересна. Но признавам, че останах озадачен, когато не се появи на вратата на скърбящия вдовец, за да го разпиташ лично. Трябваше обаче да се досетя, че не би направила очевидното. Да прибегнеш до услугите на Сара Патрик, е гениално хрумване. Жалко, че обходихте неподходящи места.

— Ще я намеря.

— Надявам се да не е съвсем скоро. Преследването ми доставя удоволствие.

— По дяволите! Кажи ми къде е тя. Нали искаш да я намеря?

— Още не. С всеки изминал ден ставаш по-уморена, по-напрегната, по-сърдита. Искам това да продължава.

— Ще я намеря утре.

— Това би ме разочаровало. Ще ми се търсенето да продължи поне седмица.

— Тогава защо не я изровиш и не я заровиш някъде другаде?

— О, преместването на труп е най-грубата грешка, която убиец би допуснал. Има опасност да ме разкрият, да оставя улики. Какво ли не. Не. По-добре ще е да те забавя. Споменах ли ти колко ми допада идеята да водиш Джейн навсякъде със себе си? Тя е при теб и сега, нали?

Ив не отговори.

— Ставате вече по-близки, а? По-големите деца са по-умни. Човек разговаря с тях. Бони беше прекалено малка, за да…

— Млъкни.

— Виждаш ли колко си напрегната. Сегашното преследване е страшно вълнуващо. Започвам да се питам дали малката Джейн не е излишна. Ако я убия, това безспорно ще те забави.

— Ще ме накара да спра.

— Не. Ще си ми достатъчно ядосана, за да продължиш. Гневът и тъгата вършат почти същата работа като страха.

Проклет вампир.

— Ще затворя.

— Хрумна ми да се занимая с момиченцето тази нощ.

Ръката й стисна слушалката още по-силно.

— Да. Това ще те забави. Погледни в огледалото за обратно виждане.

Фарове.

— Виждаш ли ме?

— Не си ти. Един от телохранителите на Логан ни следва цял ден.

— Загуби ви дирите при последното място, което претърсвахте. Но аз се чувствах длъжен да ти правя компания.

— Лъжеш.

— Колко време ти трябва, за да стигнеш до вкъщи?

Тя не отговори.

— Най-добре да побързаш.

Ив натисна педала на газта.

— Да, време е да се занимая с Джейн.

Блъфираше.

Господи, колата зад нея също ускори ход.

Сърцето й биеше така диво, че я болеше.

По-бързо.

Още десет преки до къщата.

Дали фаровете се бяха приближили?

Да.

Взе завоя на две колела.

Джейн промърмори нещо на задната седалка, когато колата поднесе.

— Споменавал ли съм ти някога как убивам децата? Правя го бавно, защото всяка тяхна емоция е кристалночиста и е същинска песен. Единствено те заслужават бяло. У тях няма страх и болка, както е при възрастните. Дали Джейн ще е така смела като Бони?

Искаше да го убие.

Четири преки.

— Чувам дишането ти. Доста си изплашена.

Светлината на фаровете в огледалото за обратно виждане я заслепи.

Изпусна слушалката върху седалката.

Натисна още по-силно педала на газта.

Портите се показаха отпред.

Дистанционното. Трябва да ги отвори.

Те се разтваряха прекалено бавно. Колата се намираше съвсем близо до нейната.

Префуча през портата. Нагоре по алеята.

Светлините продължаваха да са зад нея. Минаваха през портата.

Спря рязко пред вратата на къщата и гумите изсвистяха. Натисна клаксона.

Господи! Дано някой дойде преди…

На прозореца се почука. Към стъклото се притискаше лице.

— Госпожо Дънкан? Добре ли сте? Хърб Букър.

Тя свали стъклото.

Светлината на фаровете от спрялата зад нея кола все още се отразяваше в огледалото. Шофьорската врата беше отворена.

— Ив?

Джейн се бе надигнала сънена.

— Всичко е наред. — Стисна още по-здраво волана. — Това твоята кола ли е, Хърб?

— Разбира се. Зад вас съм цял ден. Нещо не е наред ли? Притесних се, когато вдигнахте скоростта.

Тя бавно вдигна слушалката до ухото си.

— Дяволите да те вземат.

— Пошегувах се.

След тези думи затвори.

— Изглеждаш като пребита. — Очите на Сара внимателно обходиха лицето на Ив. — Добре ли си?