Айрис Джоансен - Игра със смъртта

— Тя спи.

— Няма да я събуди.

— Но с какво ще му помогне?

— Няма нищо по-живо на този свят от едно дете. На Монти ще му е от полза да е близо до нея.

— Като терапия ли?

Сара вирна брадичка и заяви:

— Джейн няма да има нищо против. Луда е по него.

Кой няма да е луд по Монти, помисли си Ив. Големите му нежни очи бяха така тъжни, че сърцето й почти се късаше.

— Нагоре по стълбите. Първата врата.

— Благодаря ти.

Ив я наблюдаваше, докато се изкачваше по стълбите, а после отиде в кухнята да свари кафе.

Кафето бе почти готово, когато Сара се появи на прага.

— Настани ли го?

Сара кимна.

— Съжалявам, но Джейн се събуди.

— Пак ще заспи.

Сара продължи колебливо:

— Той е в леглото при нея. Но е чист. Измих го, когато го прибрах вкъщи.

— Искаш ли сметана или захар?

Сара поклати глава.

Ив й подаде чаша.

— Престани да изглеждаш толкова гузна. Всичко е наред.

— Не, не е. Монти и аз не обичаме да разчитаме на други хора.

— Монти едва ли е толкова против, колкото ти.

— Права си. — Направи гримаса. — Вероятно е по-приспособим от мен.

— Защо дойде тук, Сара? Не допускам, че е, защото Монти се е нуждаел от терапия.

— Полудях. — Стисна устни. — Исках да убия този негодник. И продължавам да го искам.

— Сигурна ли си, че е Дом?

— А ти не си ли? Нямам съседи наблизо, никой не мрази Монти. А и той винаги е близо до мен. Никой никога не се е опитвал да го нарани, докато не започна да търси Деби Джордан. Някой иска да ти попречи да я намериш.

Ив поклати глава и промълви:

— Само да ме забави. Дом се забавлява прекалено много, за да ме спре. Той не знае, че отказваш да ми помагаш повече.

— И затова се опита да убие Монти.

Ив кимна.

Сара стисна чашата си още по-силно.

— Няма да се примиря. Ще хвана този мръсник и ще го видя на въжето.

— Не си ли приключила със случая?

— Не ставай глупава. Той се опита да убие кучето ми. Може пак да опита. Единственият начин да защитя Монти, е да хвана кучия му син. — Отпи още една глътка от кафето и остави чашата. — Време е да лягаме. Разполагаме само с няколко часа за сън. Започваме на зазоряване.

— Наистина ли?

— Ще остана тук. По-безопасно е за Монти. Нужна ми е стая, а ако това не е възможно, ще си взема спалния чувал. Свикнала съм на всякакви условия.

— Ще ти предложа спалнята срещу моята.

— Благодаря. Ще си взема сака и нещата на Монти от джипа. — Сара тръгна към вратата. — Лягай си. Аз ще заключа.

Ив остана зяпнала след нея. Една ядосана, готова за бой Сара явно бе сила, с която човек трябва да се съобразява.

Изгаси лампата и тръгна нагоре по стълбището. Е, нали това искаше? Беше молила Сара да продължи да й помага. Но не си бе представяла, че жената ще нахълта така ненадейно и ще вземе нещата в свои ръце.

Ив спря пред вратата на Джейн и я отвори. Джейн бе заспала отново. Монти бе в леглото до нея, а момиченцето го бе прегърнало през врата.

Какво да се притеснява, по дяволите? Може да се сдърпва от време на време със Сара Патрик, но кучето влияе добре на Джейн, а нападението срещу него доказва колко наблизо е Дом. Явно се уморяваше да стои настрана, да наблюдава и да изчаква.

Неволно потрепери, когато затвори вратата на Джейн. Изглежда не е толкова лошо Сара и Монти да са в къщата с тях. В момента се чувстваше невероятно самотна.

— Иди да си легнеш — каза Сара, подминавайки я в коридора.

— А ти върви по дяволите.

Сара спря пред вратата на спалнята си.

— Извинявай. Свикнала съм да командвам, а напоследък се чувствам донякъде безпомощна. Ще се постарая да се контролирам.

Ив леко се усмихна.

— Правилно.

Всичко щеше да е наред. Тя и Сара ще се приспособят една към друга. В края на краищата в момента имаха обща цел.

Допусна грешка, Дом. Не си безупречен. Ако не се беше намесил, Сара нямаше да ми помага повече. Сега имам съюзник.

А дали не бе допуснал грешка и при убийството на Деби Джордан?

— Нищо ли? — попита Ив разочаровано.

Сара кимна.

— Нищо. — Направи знак и Монти скочи в колата. — Помисли, че има нещо под онова паднало дърво, но после се отказа.

— Да се върнем ли там? Монти вероятно е толкова уморен, колкото сме и ние. Възможно е да е сгрешил.

— Той не прави грешки. Ще разбере, когато попадне където трябва.

— Вече минаха три дни.

— Тя не е там! — Сара направи пауза и овладя избухването си. — Извинявай. Днешният ден се оказа много дълъг.

Всичките дни бяха дълги. От зори до полунощ, а понякога и след това. Сара имаше право да е раздразнителна. А Ив само седеше в колата и я наблюдаваше. Сара и Монти търсеха. Странно, че не се отказваха.