Айрис Джоансен - Игра със смъртта

— Изкарах тежка седмица. — Закрачи редом с нея и известно време остана смълчан. — Майка ти разказа ли ти за Таладега?

— Какво е станало там?

— Допуснах, че няма да ти каже. Писаха във всички вестници, но тя не би ти съобщила нищо, което ще те измъкне оттук.

Ив се напрегна.

— Какво е станало?

— В стръмния склон близо до водопадите намериха девет скелета. Единият е на малко момиче. От бялата раса.

— Колко малко?

— На седем-осем години.

Тя си пое дълбоко въздух.

— Откога е заровена?

— По първоначални преценки между осем и дванадесет години. — Замълча, после добави: — Възможно е и да не е Бони, Ив. Другите скелети са на възрастни, а доколкото ни е известно, Фрейзър е убивал единствено деца.

— Доколкото ни е известно. Той не каза нищо. — Гласът й потреперваше. — Копелето само се усмихваше и не казваше нищо. Спомена, че я е заровил, а после не отрони и думичка…

— Спокойно. — Джо хвана ръката й и нежно я стисна. — Успокой се, Ив.

— Не ми казвай да съм спокойна! Възможно е Бони да е открита, а ти ми говориш да съм спокойна!

— Не искам да се надяваш излишно. Ами ако това дете е по-голямо? Пък и не е установено точното време, когато е било заровено.

— И все пак може да е тя.

— Има подобна вероятност.

Тя затвори очи. Бони.

— Но е възможно и да не е.

— Бих могла да я върна у дома — прошепна тя. — Бих могла да прибера бебчето си у дома.

— Ив, ти не ме слушаш. Изобщо не сме сигурни, че е тя.

— Слушам те. И съзнавам, че е така. — Но се бе приближила до мечтата си повече, отколкото през всичките изминали години. Истината е, че можеше да е Бони. — Ще проверите ли зъбите?

Той поклати глава.

— В устата на черепите няма зъби.

— Какво?

— Според нас убиецът е изтръгнал зъбите, за да не бъдат идентифицирани труповете.

Тя трепна. Умен ход. Брутален, но умен. А Фрейзър определено беше умен.

— Съществува анализ на ДНК. Няма ли да направите изследвания?

— Извадихме малко костен мозък. Обработват го в лабораторията. Но знаеш, че за тези изследвания е необходимо известно време.

— Защо не използвате същата частна лаборатория, до чиито услуги прибягнахте миналия път.

— Телър не се занимава вече с изследване на ДНК. Не остана доволен от всичко, което се изписа по вестниците за лабораторията му, когато ни свърши услугата.

— Тогава колко време ще е нужно?

— Най-малкото четири седмици.

— Не. Ще полудея. Трябва да знам. — Пое си дълбоко въздух. — Ще ми позволят ли да реставрирам лицето й?

— Сигурна ли си, че искаш да го направиш?

— Разбира се.

Щеше да види как лицето на Бони оживява под пръстите й…

— Ще бъде огромно изпитание за теб.

— Не ме интересува.

— Но мен ме интересува — прекъсна я той грубо. — Не ми харесва да те виждам наранена.

— Няма да бъда наранена.

— Да не мислиш, че ти вярвам. Та ти и в момента си наранена.

— Трябва да го направя, Джо.

— Знам. — Погледна към морето. — Затова дойдох.

— Ще ги накараш ли да ми позволят да го направя?

— Вече го уговорих.

— Слава богу.

— Това вероятно е най-голямата грешка, която съм допускал.

— Не. Това е единствено правилното. Точно така трябва да стане.

— Глупости. — Тръгна обратно към къщата. — Сигурно е най-егоистичното нещо, което съм правил през живота си.

— Какво знаеш за убийствата?

— Ще ти разкажа подробностите в самолета. Имам два билета за полета утре следобед от Таити. Прекалено рано ли ти е?

— Не. — Логан. Трябва да каже на Логан. — Ще си събера багажа тази вечер.

— След като съобщиш на Логан ли?

— Да.

— Мога да му кажа и аз.

— Не ставай глупав. Логан заслужава да го чуе от мен.

— Извинявай. Изглеждаш ми пренапрегната, като изопната струна. Исках единствено…

— Какъв израз само! Цигулките имат изопнати струни. Южняшките красавици са като изопнати струни. Скарлет О’Хара може да е дори сопната. Аз не съм.

Той се усмихна.

— Е, определено изглеждаш по-добре, отколкото преди няколко минути.

Наистина ли беше така? Ужасът да се изправи пред Логан и да му заяви, че напуска, потисна другите й емоции, но след като свърши работата и остане сама, болката отново ще я завладее.

Тогава го приеми. Остави болката да дойде. От години живееше с нея. Отново е в състояние да я приеме. Сега вече може да приеме всичко.

Имаше шанс да прибере Бони у дома.

Финикс, Аризона

Дом постави свещта в ръката на Деби Джордан и я изтърколи в гроба, който изкопа за нея.