Айрис Джоансен - Игра със смъртта

Горещата вода обля тялото й.

Ала не успя да прогони настанилия се в душата й хлад.

— За бога, престани да крачиш напред-назад, Джо — възнегодува Ив. — Вече минава полунощ. Защо не отидеш да си легнеш?

— Ти си легни. Нещо съм напрегнат.

— Няма какво да ми се зъбиш.

— Напротив. Това е едно от малкото позволени ми неща. Защото иначе не ми е разрешено… — Спря изблика си. — Извинявай. Изглежда ме обзема клаустрофобия, като седя тук и очаквам нещо да се случи.

И тя се чувстваше по същия начин, но не възнамеряваше да прости великодушно на Джо за изтърваните нерви.

— След като не искаш да си легнеш, защо не свършиш нещо полезно? Занеси чаша кафе на Чарли.

— Добре, отивам.

Тя си пое дълбоко въздух, когато няколко минути по-късно входната врата се затвори зад гърба му. Никога не бе виждала Джо така избухлив. От онзи следобед беше…

Телефонът й иззвъня.

— Събудих ли те? — попита Дом.

Сърцето й заби учестено.

— Не спях.

— О, сигурно си поспала, след като приключи работата с малкия Джони Девън. Той се оказа, нали?

— Заявих, че няма да ти кажа нищо.

— Каква упоритост. Следователно съм отгатнал правилно. Не се и съмнявах, че ще се справиш чудесно. Очевидно много се гордееш с работата си.

— Защо ми се обаждаш?

— Важно е да поддържам връзка с теб, за да се опознаем по-добре. Не ти ли каза същото и агент Спиро? Измъкни негодника от бърлогата. Открий каквото можеш, за да помогнеш на специалистите по профили от ФБР. Така ли беше?

— Нещо подобно.

— Ще ти сътруднича. Но и ти ще трябва да ми дадеш нещо, Ив. Искам твоя психологически портрет, Ив.

— Ти вече знаеш доста неща за мен.

— Не ми е достатъчно. Кажи например вярваш ли в прераждането?

— Какво?

— Прераждането. Милиони вярват в прераждането. Колко утеха носи такава мисъл. — Изхили се. — Стига да не се появиш отново като хлебарка.

— За какво говориш?

— Но не ми се вярва Господ да допусне твоята Бони да се прероди в хлебарка, нали?

— Млъкни.

— Заболя те, а? Почти го усетих. Хубавата малка Бони…

Наистина я заболя. Налудничавата представа й подейства разтърсващо. Глупаво е да допуска да я наранява. И е още по-глупаво да му даде да разбере, че я е наранил.

— Не ме заболя. Защо да ме заболи? Не вярвам в прераждането.

— Все пак помисли по въпроса. Както вече казах: понякога носи голяма утеха. Аз лично доста мисля за него напоследък. Запозната ли си с Библията?

— Донякъде.

— Не е любимата ми книга, но в нея има някои уникални идеи. Една ми е особено забавна. Битие 2:22.

— Не знам какво гласи.

— Ще ти кажа. Но първо излез пред, входната врата и вземи подаръка ми.

— Подарък?

— В лявата част на верандата е. Не успях да приближа до входната врата и да го оставя, защото онзи агент от ФБР бди зорко наоколо.

Тя навлажни устни с език.

— Какъв е подаръкът?

— Иди и го вземи, Ив. Ще те изчакам.

— Би било много глупаво от моя страна да изляза навън, след като ти ме съветваш. Откъде да знам, че не ме причакваш?

— Знаеш, че не е така. Още не съм готов да те нараня. — Замълча. — Но не обещавам, че няма да нараня Куин, ако го повикаш. Това е наша малка тайна. Иди вземи подаръка.

Тя тръгна към вратата.

— Послуша ли ме?

— Да.

— Добре. Слушай сега: твърдят, че душите на жертвите на насилие са неспокойни и се завръщат на земята по-бързо от другите. Значи Бони се е преродила веднага.

— Негодник.

— Убих я преди десет години, нали? Следователно търсим десетгодишно дете. Независимо дали момиче или момче. — Изхили се. — Нали се отказахме от хлебарките? При входната врата ли си вече?

— Да.

— Погледни през прозореца и ще видиш якия си пазач, седнал в колата си до езерото. Там беше, когато оставих пакета ти преди няколко часа.

Тя погледна през прозореца. Чарли не беше в колата. Стоеше отвън и говореше с Джо.

— На верандата ли си сега?

— Не.

— Страхуваш ли се от мен, Ив? Не искаш ли да узнаеш какво има в пакета?

— Не се страхувам от теб. — Отвори вратата. Беше само по стара тениска и студеният вятър обгърна голите й крака. — Сега вече съм на верандата. Къде е проклетият пакет?

— Ще го видиш.

Наистина го видя; малка кафява картонена кутия в самия ляв край на верандата.

— Куин би ти казал, че е глупаво да го приближаваш. Не е изключено да се окаже бомба или да съм поставил я газ, я отрова в кутията. Но ти знаеш, че не искам да пострадаш или да загинеш.

Знаеше го. Приближи се към кутията.

— А защо да не желая точно това? Ами ако в момента те причаквам в сянката на верандата? Виждаш ли някакви подозрителни сенки, Ив?