Айрис Джоансен - Игра със смъртта

Спиро погледна отново към черепа.

— Възможно е твърденията на онзи тип, че Фрейзър си е приписвал негови убийства, да са верни.

— Някои от неговите убийства — поправи го Джо. — Разполагаме само с двете момчета.

— Не са ли достатъчно? — Спиро се обърна към Ив. — Ще ми помогнете ли?

— Не. Възнамерявам да помогна на себе си. Заедно с Джо осигурете на мама безопасност и ще позволя да ме използвате за примамка.

— Няма да го допусна — намеси се Джо.

Тя не му обърна внимание, а попита Спиро:

— Той ме наблюдава, нали?

— Куин ли ви каза?

— Не. Дом знаеше за пътуването ни до Таладега. — Погледна към Джо. — И какво още?

— Някой е държал къщурката под око. Вчера накарах Спиро да изпрати екип да огледа храстите, сред които се е крил и наблюдавал.

— Благодаря за информацията.

— Е, сега вече знаеш. Пък и до неотдавна беше прекалено заета. — Усмихна се. — Не допускам да се появи, докато Чарли и другите хора на Спиро патрулират отвън, а аз съм вътре.

— Не бъди така убеден. Очевидно е отегчен, иначе нямаше да поеме толкова много рискове.

Усмивката му изчезна.

— За толкова нестабилен ли го смяташ?

— По някаква причина е напълно отчаян, според мен. Но не ми се вярва засега да направи опит да ме убие. Не и преди да получи онова, което желае.

— А когато се опита, ние ще сме насреща — обади се Спиро.

— Нима? — попита тя уморено. — Защо ще напада, ако осъзнава риска да го хванат? Ако е толкова умен, колкото мислите, ще намери начин да стигне до мен, като ви избегне. Екипът ви откри ли някакви улики вчера.

— Все още изследваме… — Спиро поклати глава. — Не. Нищо — призна.

Тя сви рамене.

— Ето за това ви говоря.

— Какво предлагате?

— Ние да вървим след него, а не да изчакваме той да тръгне след мен.

— Много по-безопасно е за вас…

На вратата се почука. Чарли се усмихваше извинително.

— Съжалявам за безпокойството, но дали вече не се обадиха по телефона? Мина повече време, отколкото очаквах.

— Никой не се е обаждал — отвърна Джо.

— Защо не питаш мен? — обади се Спиро суховато. — Не ти ли хрумна, че като по-висшестоящ ще потърсят мен?

Чарли го изгледа напрегнато.

— И обадиха ли се?

— Снощи. Ще ми изпратят целия доклад по факса в Таладега. Изненадаха се, че не съм уведомен за искането ти да влязат направо във връзка с теб.

Чарли сви устни.

— Извинявам се. Май проявих самоинициатива.

— Е, енергичността е за предпочитане пред апатията.

— Открили ли са сходни случаи? — попита Джо.

— Евентуално два. Преди три месеца са открити два скелета в Сан Лус, предградие на Финикс. Без зъби. С остатъци от восък по дясната ръка.

— На деца ли са? — попита Ив.

Спиро поклати глава.

— На възрастни. Мъж и жена.

— Аризона — промълви Джо. — Това е доста далеч.

— Кой твърди, че Дом е местно момче? — попита Спиро.

— Навъртал се е тук преди десет години — напомни Ив. — И сега е тук.

— Обществото ни е доста подвижно, а е известно, че организираните серийни убийци пътуват повече от обикновените хора. — Спиро се обърна към вратата. — При всяко положение ще изпратя човек във Финикс да провери местния полицейски архив за допълнителни сведения. Сигурно ще се наложи да съставим екип, който да действа на територията на няколко щата.

— Може ли аз да отида? — обади се Чарли.

— Не, не може — сряза го Спиро. — Оставаш тук и ще пазиш госпожа Дънкан. Няма да изпускаш къщурката от очи; кажи и на патрулиращите да са нащрек.

— Ив — обади се тя суховато. — Официалните обръщения звучат доста глупаво при създалите се обстоятелства.

— Ив — повтори Спиро и се усмихна. — Май си права, по-добре да си говорим на ти. Вероятно всички добре ще се опознаем, преди да приключи тази история. Довиждане засега. Ще ти съобщя, ако открия нещо. — На прага спря. — Стой вътре, Ив. Явно имам по-голямо доверие в моите хора и в твоя приятел Куин, отколкото ти.

Веднага щом вратата се затвори след Спиро, Чарли се ухили.

— Най-добре е да изляза. Спиро очевидно не беше във възторг от проявената от мен самоинициатива. Трябва да се сниша и строго да спазвам дисциплината, за да изкупя греха си.

Тя му се усмихна в отговор и се насочи към банята, за да вземе душ.

Финикс, Аризона. Два трупа.

Единадесет в Таладега. Два във Финикс. Колко още бе убил Дом? Как е възможно някой да избие толкова много хора и да остане човек?

Но човек ли е той? Колко зло е успял да причини, преди душата му да се изкриви и…

Побиха я студени тръпки и тя се разтрепери. Престани. Няма значение в какво чудовище се е превърнал Дом. Важното е да го заловят и да му попречат да убива повече.