Айрис Джоансен - Игра със смъртта

— Не. Къде си?

— Но на верандата е толкова тъмно, че няма никакви сенки, нали?

Тя спря пред кутията.

— Ив?

Джо се бе извърнал, докато говореше с Чарли, и я видя.

— А може би съм в колата си на километри далеч. Кое би приела за истина?

Тя приклекна до кутията.

— Ив!

Отвори я.

Нещо твърдо и бяло проблесна вътре. Гласът на Дом прошепна нежно в ухото й:

— „И създаде Господ Бог от реброто, взето от човека, жена, и я заведе при човека.“ Битие 2:22.

— Какво правиш, по дяволите?

Джо бе до нея и се опитваше да я отдръпне от кутията.

Тя го отблъсна.

— Остави ме на мира.

— Господ и аз имаме много общо. Ако вярваш в прераждането, тогава, като съм убил твоята Бони, аз, подобно на Господ, съм създал чисто ново човешко същество. Макар да не я създадох точно от реброто на Бони, надявам се да оцениш символиката. — Замълча. — Между другото, името й е Джейн.

Затвори.

Телефонът се плъзна от ръката й. Тя се вторачи в кутията.

— Не я докосвай — нареди Джо.

— Ще се обадя на Спиро да изпрати екип, за да я проверят — пое инициативата Чарли и хукна надолу по стълбите към колата.

— Дом ли беше? — попита Джо.

Тя кимна.

— Каза ли ти какво е това?

Тя отново кимна. Толкова дребно…

Посегна и го докосна с пръст. Гладко…

По страните й започнаха да се стичат сълзи.

— Ив.

— От Бони е. Реброто е на Бони.

— По дяволите! — Джо я взе на ръце и я отнесе вътре. — Кучи син. Мръсник.

— Бони…

— Шшт… — Седна на дивана и я залюля. — По дяволите, защо не ми се обади?

— Реброто е на Бони…

— Защо да не е от животно? Защо да не те лъже?

Тя поклати глава.

— Бони…

— Чуй ме. Иска да те нарани.

И успя. Господи, как успя. Цялото й тяло се раздираше от болка. Снощи си повтаряше, че той не разполага с истинско оръжие срещу нея, че е в състояние да контролира… По дяволите, не можеше да спре да плаче.

И не можеше да престане да мисли за онази малка част от тялото на Бони в кутията.

— Иди го донеси.

— Кое?

— Там е… студено.

— Ив — прошепна Джо нежно, — това е улика. Не бива да…

— Допускаш ли, че някога ще остави улика? Иди го донеси.

— Дори да е на Бони, тя не би усетила никаква…

— Държа се неразумно, знам, но не искам да е там, отвън, на студеното… Боли ме. Внеси я вътре.

Джо изруга тихо и стана. След миг се върна с кутията.

— Няма да гледаш какво има вътре. — Прекоси стаята и пъхна кутията в чекмедже на работната маса. — И това заминава в лабораторията за анализи.

— Добре.

— Престани да плачеш, по дяволите.

Тя кимна.

— О, Господи. — Падна на колене пред нея и я взе в прегръдките си. — Убиваш ме. Моля те, престани да плачеш.

— Извинявай. Наистина се опитвам да спра. От шока е. Не очаквах… — Преглътна. — Той постигна реакцията, която искаше от мен, нали?

— Какво ти каза?

Тя поклати глава.

— Не сега. Дай ми минутка.

Прегърна я още по-силно.

— Ще ти дам толкова време, колкото ти е нужно. Десет години, ако се налага. Защо не? По дяволите, вече ти посветих толкова.

За какво говори? Тя не разполага с десет години. Възможно е въобще да не разполага с никакво време. Зарови лице в рамото му; опитваше се да преодолее ужаса от видяното в кутията, но съзнаваше, че й предстои още по-голям ужас.

— Каза, че…

Не бе в състояние да продължи. Поне не сега.

Името й е Джейн.

— Какви са тези глупости? — изсумтя Джо. — Какво прераждане?

— Говореше ли като човек, който си вярва? — обърна се Спиро към Ив.

— Не истински.

— Значи те е манипулирал.

— Искаше да му повярвам. — Усмихна се горчиво. — Така е доста по-забавно за него.

— Знае, че си прекалено интелигентна, за да приемеш сериозно подобни глупости — обади се Джо.

— Но знае също колко държа на децата. — Стисна отпуснатите си в скута ръце. — И костите не се оказват достатъчни за него. Ами ако вече е избрал следващата си жертва? Ако успее да ме направи съучастник в убийството? Причина за осъществяването му?

— Умно — промърмори Спиро.

— Добре е, че го приемаш така спокойно — отбеляза Ив сухо. — Аз не намирам от какво толкова да се възхищавам у този негодник.

— Не му се възхищавам, а оценявам способностите му. Пък и всичко, което казваш, са само догадки.

— Дал си е доста труд, за да ми подхвърли кутията!

— И това ти причини голяма болка. А на него изглежда му носи удовлетворение.

Тя поклати глава.

— Това е само началото. Нанесе удар с Бони. Вторият бе заплахата за друго момиченце. И се опита да обвърже двете деца в съзнанието ми.