Айрис Джоансен - Игра със смъртта

— Успя ли? — попита я Спиро.

— Не, разбира се.

Спиро присви очи и я изгледа изпитателно.

— Дори съвсем мъничко?

Тя сведе очи.

— Няма да му позволя да направи това с мен.

— Надявам се.

— Трябва да я намерим. Трябва да намерим това малко момиче.

— А ако тя изобщо не съществува? — намеси се Джо.

— Съществува.

— Ако съществува, може вече да я е убил.

Тя поклати глава. Не й се вярваше.

— Според мен, не е.

— Незабавно ще изпратя съдържанието на кутията за анализ и ще се обадя — заяви Спиро делово. Обърна се към Джо. — Искам да разбера как Дом е успял да стигне толкова близо до къщата.

— Защо смяташ, че не си задавам същия въпрос милион пъти? Не биваше да се случи, но стана. Нужни са повече пазачи около Ив.

— Езерото се вие като змия. Никой не е в състояние да попречи на някого да вземе кану, да стигне до някое заливче и да проникне до къщата. За да се наблюдава цялата брегова ивица, са нужни агенти, които да образуват трикилометрова верига.

— Поне докарай тук един камион оборудване, та да проследим обажданията му до Ив.

— Не знам каква ще е ползата — промърмори Спиро, — но съм съгласен…

— Не — възрази рязко Ив.

Двамата я изгледаха.

— Разбере ли за опитите ни да проследим телефонните му обаждания, няма да звъни повече. Трябва да говоря с него.

Джо изруга тихо.

— Знаеш, че трябва, Джо.

— По дяволите, той наистина те е оплел в мрежите си.

— А какво ще стане, ако не се обади? — попита Спиро.

— Ще се обади. И то скоро. — Вирна брадичка. — Иска да науча кое е момиченцето.

— Ти знаеш коя е. Нали ти е казал името и възрастта й.

— Подхвърли го, колкото да ме раздразни. Стига ми, за да се тревожа, но е недостатъчно, за да я открия. А ние трябва да я открием.

— Тогава отговорността да накараш Дом да ти съобщи повече е твоя — отбеляза Спиро.

Отговорността е нейна. Дом искаше точно това — тя да е отговорна за живота на детето. Да се опита да спаси момиченце, което дори не познава.

Името й е Джейн.

И е само на десет години. Прекалено малка, за да знае как да се бори срещу чудовището, което я преследва. Едно малко момиче. Толкова безпомощно…

Юмрукът на Джейн се заби в носа на Чанг и рукна кръв.

— Върни ми я.

Чанг изпищя и се хвана за носа.

— Фей, Джейни ме удари. Нищо не й направих, а тя ме удари.

— Джейн, престани — провикна се Фей от кухнята. — А ти, Чанг, стига си хленчил.

— Върни я.

— Крадла. Мошеничка. — Чанг отстъпи. — Ще на Фей и тя ще те натика в затвора.

— Върни я! — Удари го в корема и сграбчи ябълката, която падна от ръката му. Почти прекоси стаята, когато Фей извика:

— Спри на място, Джейн.

Въздъхна и спря. Лош късмет. Само още няколко секунди и щеше да изхвърчи през входната врата.

— Открадна ябълка от хладилника. През последните два дни краде разни неща оттам. — Чанг се усмихна злорадо. — Ще кажеш ли да я арестуват, Фей?

— Какви неща? — попита Фей.

— Храна. Видях я как вчера напъха сандвич в чантата си.

— Истина ли е, Джейн?

Момичето не отговори.

— И ме удари.

— Млъкни, Чанг. За бога, по-висок си от нея поне с пет сантиметра.

— Нали каза, че не бива да се бия? — тросна се той намусено.

— Също така ти казах, че не бива да хленчиш, а ти не преставаш. — Фей бръкна в джоба си и извади книжна салфетка. — Хайде, избърши се. Ще закъснееш за училище.

Чанг избърса носа си.

— Вчера Джейн закъсня.

— Джейн никога не закъснява за училище.

— Вчера закъ… — Срещна предупредителния поглед на Джейн и заотстъпва към вратата. — Питай я.

След тези думи той изхвърча от къщата. Фей кръстоса ръце пред гърдите си.

— Е, питам те.

— Закъснях.

— Защо?

— Трябваше да свърша нещо.

— Какво?

Джейн не отговори.

— Крадеш ли храна?

— Не много.

— Знаеш колко ми е трудно да покривам разходите, за да изхранвам и трима ви.

— Утре няма да ям.

— Ти и без това не ядеш достатъчно. Чанг и Раул са вечно гладни. Което ме връща на въпроса: защо крадеш храна, след като почти през цялото време не успявам да те накарам да изядеш вечерята си?

Джейн мълчеше.

— Когато бях в четвърти клас, един побойник ме принуждаваше да му отстъпвам обяда си всеки ден. Бих разбрала, ако…

— Никой не ме изнудва.

Фей леко се усмихна.

— А дори и да се опита, щеше да го фраснеш здравата.

Джейн кимна.

— Ако е възникнал проблем, не е зле да поговориш с мен.

— Нямам проблем.

— Не би ми казала, дори да имаш. Защо ли въобще се опитвам да разговарям с теб? — Фей уморено отметна кичур коса от челото си. — Хайде, върви. Ще закъснееш.