Айрис Джоансен - Игра със смъртта

Джейн се поколеба. Отсега нататък щеше да й бъде по-трудно да набавя храна. Дали пък да не се довери на Фей?

— Разрешаваш ли да задържа ябълката?

— Ако ми кажеш защо.

— Някой има нужда от нея.

— Кой?

— В момента не бива да се прибира вкъщи. Баща му е там.

— Кой е той?

— Да го доведа ли тук?

— Дете? Джейн, знаеш, че нямам възможност да прибера повече деца. Но ако го тормозят вкъщи, по-добре да се обадим в Социални грижи за децата; оттам ще се застъпят за него пред родителите му.

Трябваше да се досети, че Фей няма да разбере.

— Те няма да помогнат. Ще ги посетят и ще напишат рапорт. Това само ще направи нещата по-лоши за него.

— За кого става дума? Кажи ми.

Джейн се отправи към вратата.

— Джейн, искам да ти помогна. Довери ми се. Ще загазиш.

— Ще се оправя. Хайде, не искам пак да закъснея за училище.

— Не това имах предвид. — Фей я гледаше безпомощно. — Искам да съм ти приятелка. Защо не успявам да проникна в душата ти? Защо държиш всичко така стаено в себе си?

— Разрешаваш ли да задържа ябълката?

— Не би трябвало да ти позволявам… Добре де, вземи я. И не удряй повече Чанг.

— Добре.

Джейн отвори вратата и изтича по стълбите. Неприятно й беше, защото стана причина Фей да се почувства нещастна. За миг си представи как Фей я разбира и й помага, а трябваше да се досети, че няма да стане така. Не можеш да разчиташ на никого да ти помогне. С всичко трябва да се справяш сам.

Фей поне не я принуди да върне ябълката, както биха постъпили някои възрастни. Но от хладилника на Фей вече не можеше да набавя храна за Майк. Ще се наложи да я търси другаде.

По челцето й се появиха бръчки, докато обмисляше как ще го постигне.

Дом принуди Ив да чака цели четиридесет и осем часа, преди да се обади отново.

— Хареса ли ти подаръкът ми? — попита той.

— Отвратителен е. Знаеш, че нямаше начин да го харесам.

— Но как е възможно да мразиш собствената си плът и кръв? Охо… Грешка на езика. Не става въпрос за плът и кръв, а само за кост.

— Коя е тя?

— Казах ти — твоята Бони.

— Разбираш какво те питам. Коя е тази Джейн?

— Ами и тя би могла да е твоята Бони. Мислила ли си за възможността…

— Как е презимето й?

— Не е толкова красива, но има същата червена коса. За жалост този път й е било по-трудно, отколкото когато беше твоята Бони. Четири семейства са я приемали за временно пребиваване. — Изцъка с престорено съжаление. — Такава тъжна история.

— Къде е?

— Би разпознала мястото.

Полазиха я ледени тръпки. За гроб ли й говореше?

— Жива ли е?

— Разбира се.

— При тебе ли е?

— Не. Засега само я наблюдавам. Намирам я за много интересна. И на теб ще ти хареса.

— Кажи ми презимето й. По дяволите, знам колко много искаш да го науча.

— Но ще трябва да заслужиш информацията. Това е част от играта. И не въвличай полицията в случая, защото тогава ще бъда много нещастен. Убеден съм, че майчинските ти инстинкти ще те отведат при малката Джейн. Открий я, Ив. Преди да загубя търпение.

Затвори.

Тя ядосано натисна бутона за край на разговора.

— Не извадихме ли късмет? — попита Джо.

Тя се изправи и обяви:

— Заминаваме за Атланта.

— Защо, по дяволите?

— Щяла съм да разпозная мястото, където да я открия. Познавам Атланта по-добре от всяко друго кътче на този свят. Имаш ли връзки в домовете за деца?

Той поклати глава.

— Сещаш ли се за някой, който би ни помогнал? Била е настанявана временно в четири семейства. Трябва да има някакви досиета по случая.

— Защо не се обърнем към Марк Грънард? Не познавам друг, който да успява да изрови толкова информация, пък и той има връзки навсякъде.

— Ще му се обадиш ли?

— Полицейското управление в Атланта ще трябва да ни помогне най-сетне. След идентифицирането на Девън нямат друг избор.

— Той не желае да намесвам полицията. Иска аз да открия детето. За него всичко е като игра.

— Склонна ли си да останеш тук и да ме оставиш аз да се върна и да я потърся?

— Казах ти, той не иска това. Аз трябва да я издиря. Непременно трябва да съм аз.

— Тогава не играй по свирката на този негодник.

— И да чакам да ми изпрати главата на момиченцето в кутия ли? — попита тя преднамерено заядливо. — Няма да поема подобен риск. Трябва да я открия, и то бързо.

— Добре, но ще дойда с теб. — Посегна към телефона. — Иди си вземи четката за зъби и бельо. Ще съобщя на Марк какво ни е нужно, за да започне да действа.

— Уговори среща с него. Важно е Дом да види какви усилия полагам да я открия. Несъмнено ще ме наблюдава.