Айрис Джоансен - Игра със смъртта

Изчезна в банята и излезе с влажен пешкир. Седна до нея и започна да бърше глината от ръцете й.

— Добре е да взема душ.

— След като се наспиш.

Остави пешкира на тоалетката, накара я насила да легне и я зави.

— Опасявах се, че ще се окаже той — прошепна тя. — Много ми се искаше да се окаже Джон Девън, но същевременно се страхувах.

— Знам. — Загаси лампата в банята, седна до Ив и взе ръцете й в шепи. — Но не бе готова да се откажеш, нали?

— Не можех. Нямаше начин. И ти го знаеше.

Леко стисна ръцете й, това бе единственият му отговор.

— Щом това е Джон Девън, излиза, че онова чудовище вероятно казва истината. Вероятно не Фрейзър е убил Бони.

— Възможно е, но не е задължително. Само защото Дом е убил едно от децата, които според твърденията на Фрейзър са негово дело, още не значи, че Дом е убил всичките.

— Но сега шансовете Дом да е убил Бони са по-големи.

— Не знам, Ив — промълви Джо уморено. — Просто не знам.

— И е възможно още да държи костите й. Онова момиченце може да е малката ми Бони. Не му стига, че я е унищожил, ами сега я държи и като трофей.

— Държи костите й за примамка.

— Адски ми е гадно, като си представя, че това чудовище е при нея. Адски.

— Шшт… Не мисли за това.

— И как според теб мога да престана?

— По дяволите! Откъде да знам? Но го направи. — Замълча за миг. — Той иска именно това. Да те контролира. Подстави си каква наслада ще му донесе представата как лежиш тук и страдаш заради нещо, извършено от него. Заспи и по този начин ще измамиш кучия му син.

Джо беше прав: тя постъпваше точно според желанията на Дом.

— Извинявай. Не исках да рухна. Вероятно съм уморена.

— Никак не е чудно.

— Объркана съм. Трудно ми е да не… Исках да я прибера вкъщи, но не като…

— Ще се заловиш с тази работа, след като се наспиш.

— И ти не си спал.

— Откъде знаеш? Съмнявам се, че изобщо си подозирала за присъствието ми на планетата, докато работеше върху момченцето.

— Не е вярно.

— Нима?

— Винаги усещам присъствието ти. То е като… — Трудно й бе да обясни. — Все едно имаш стар дъб в градината си. Дори да не му обръщаш внимание, никога не забравяш истински, че е там.

— Май ме обидиха. Дърво? Дърво ли ме нарече?

Не. Ако й напомняше дърво, то бе, защото й осигуряваше подслон и закрила и проявяваше търпение.

— Много си умен. Как не се сетих, че няма да успея да те излъжа?

— И не съм толкова стар.

— Но достатъчно. — Усмихна се, даде си сметка Ив. Само преди малко изпитваше болка, а сега вече се чувстваше по-добре. Джо винаги я караше да се чувства по-добре. — Вече съм наред. Не е нужно да стоиш при мен.

— Ще поостана. Вероятно си изпаднала в истерия, за да ме наричаш дъб. Единственият начин да се отървеш от мен е да заспиш.

Вече я налягаше дрямка. Нямаше нищо страшно в момента да остави нещата такива, каквито са. Джо е до нея и пропъжда мрака.

— Това ми напомня пътуването до остров Къмбърленд, след като екзекутираха Фрейзър. Помниш ли? По същия начин държеше ръцете ми и ме караше да говоря, говоря…

— А сега се опитвам да те накарам да млъкнеш.

За миг тя остана смълчана. После промълви:

— Той започва да ме плаши, Джо.

— Няма от какво да се страхуваш. Няма да допусна нищо да ти се случи.

— Не очаквах да се изплаша. Отначало само се ядосвах, но той е умен и желанието да ме убие не стои на първо място. Стреми се да ме принуди да се почувствам… Иска истински да ме нарани. Изпитва потребност да го стори.

— Така е.

Внезапно я осени мисъл.

— Мама?

— Охраняват я. Погрижих се да не успее да я докосне.

Изпита облекчение.

— Наистина ли?

— Стори ми се логичен ход. Не е зле за едно дърво, какво смяташ?

— Не е зле.

Щом майка й е в безопасност, основното оръжие на Дом е отнето. Няма да успее да нарани Ив чрез някого, когото тя обича.

Как ли пък не! Та той още държи Бони!

Но Бони е мъртва. На Ив й призляваше от мисълта, че той държи костите на Бони, но нямаше начин вече да нарани дъщеря й. Може да нарани единствено Ив, а тя ще крие от него колко е уязвена.

— Всичко е наред. Майка ти е в безопасност — увери я Джо. — Няма причина да се безпокоиш.

Но тя определено се безпокоеше. И нямаше начин Джо да не го долавя. Но не заради майка си. След като Джо твърди, че майка й е в безопасност, значи е така. Но Ив просто…

Да забрави за момента. Да заспи, а когато се събуди, ще измисли как да хване негодника и да прибере Бони вкъщи. Той не е непобедим. Допусна грешка, когато потърси контакт с Ив. Няма начин да я нарани истински. Няма причина да се чувства неспокойна.