Айрис Джоансен - Игра със смъртта

— Да, да — смънка Чарли и се отправи към вратата.

— Благодаря. Ще се видим по-късно.

— Нямаше нужда да го изхвърляш така — обърна се Ив към Джо. — Не искаше да каже нищо лошо.

— Говори твърде много.

— Просто е прекалено млад. Харесвам го. — Обърна се към статива. — Едва ли ще открият нещо чрез ПОН. Вече десет години не са заловили този тип.

— Значи е крайно време да го пипнат.

Джо седна на дивана и взе книга.

— Давам ти един час, после спираш, за да хапнеш. Не приемам никакви възражения.

— Ще видим.

— Никакви възражения.

Тя го погледна. Изглеждаше непоклатим като предмет, който не може да бъде преместен.

И какво толкова? Един предмет, които не може да бъде преместен, понякога действа страшно успокояващо в този жесток свят.

— Добре — прие тя. — Никакви възражения.

Логан звънна, докато Ив вечеряше.

— Получих двете ти съобщения. Обикалях острова, за да го подготвя за зарязване. Утре летя за Монтрей.

— Не ми каза, че ще напускаш острова.

— Той вече не е същият. Време е да се завърна в действителния свят. — Направи пауза. — По черепа ли работиш?

— Не на момиченцето. Намерихме момченце.

— Нали щеше да възстановяваш… Защо, по дяволите, си още там тогава?

— Случиха се разни неща.

— Криеш нещо от мен, по дяволите.

Съзнаваше отлично, че ако сподели всичко случило се, той ще пристигне незабавно.

— Ще получа черепа на момиченцето. Първо трябва обаче да обработя този.

Тишина.

— Не ми харесва. Много неща премълчаваш. Ще отлетя за Монтрей тази вечер вместо утре. Ще ти се обадя веднага щом пристигна.

— Логан, желанието ти да ми помогнеш, е чудесно, но този път не си в състояние да направиш нищо.

— Ще видим — изсумтя той и затвори.

— Тук ли ще дойде? — попита Джо.

— Не, ако успея да го предотвратя. Не искам да е близо до убиеца.

Той свъси вежди.

— Проявяваш малко повече загриженост, отколкото ми допада.

— Не ме интересува. Логан е страхотен човек и мой приятел. Всеки го е грижа за приятелите му. — Нарочно впи очи в неговите. — Ти не постъпваш ли по същия начин, Джо?

— Добре, обори ме — намръщи се той и смени темата. — Искаш ли десерт? Има сладолед.

Същата вечер към осем часа се звънна по мобилния телефон на Ив.

Тя се напрегна. Звънеше нейният телефон, а не апаратът в къщурката. Възможно е да е майка й. Или пак Логан. Не е задължително да е онова чудовище.

Джо вдигна телефона, който беше оставила на масичката след разговора с Логан.

— Искаш ли да се обадя аз?

Тя поклати глава.

— Дай ми го. — Натисна бутона. — Ало.

— Бони чака да дойдеш да я вземеш.

Ръката й стисна още по-здраво слушалката.

— Глупости.

— След всички години, през които я търсеше, вече си доста близко. Жалко, че ще се провалиш. Приключи ли с черепа на момченцето?

— Откъде знаеш, че работя…

— О, следя те внимателно. В края на краищата имам несекващ интерес. Не ме ли усещаш, когато стоя зад теб? Наблюдавам през рамото ти как работиш по черепа.

— Не.

— А би трябвало. И скоро ще го усетиш. Кое от момчетата е?

— Защо да ти отговарям?

— Всъщност няма значение. И без това само бегло си ги спомням. Бяха като две изплашени пиленца. Не като твоята Бони. Тя никога…

— Негодник. Според мен не ти стиска да убиеш когото и да било. Дебнеш наоколо, обаждаш се анонимно по телефона, заплашваш и се опитваш…

— Анонимно ли? Това дразни ли те? Наричай ме Дом, ако желаеш. Какво значи някакво си име? Розата, дори да се наричаше по друг начин, пак щеше да ухае…

— Едно-единствено нещо ме дразни: въобразяваш си, че си в състояние да ме изплашиш с жалките си номера.

— А сега ти се опитваш да ме раздразниш. — Засмя се с наслада. — И май успяваш. Колко свежо. Само доказва колко бях прав да избера именно теб.

— Измъчваше ли всички онези хора в Таладега, преди да ги убиеш?

— Не. По онова време щеше да е неразумно.

— А сега си позволяваш да се държиш неразумно, така ли?

— Стигнал съм до момент, когато съм готов да предприема известни рискове, за да направя живота по-интересен. Беше неизбежно.

— Защо избра мен?

— Защото се нуждая нещо да ме пречисти. Щом видях снимката ти във вестника, разбрах, че ти си този човек. Погледнах лицето ти и улових всички емоции и терзания, натрупани в душата ти. Въпросът е да накарам тези емоции да избликнат. — Замълча. — Представяш ли си каква експлозия ще е това и за двама ни?

— Ти си луд.

— Напълно възможно. По твоите стандарти. Науката е постигнала голям напредък в изучаването на психиката на убиеца. Причините, ранните признаци, начините да оправдаваме убийството.