Айрис Джоансен - Игра със смъртта

— Имали ли сте някога работа с подобно супер чудовище?

— Не, доколкото ми е известно. — Обърна се към нея. — Но от друга страна едно супер чудовище би се сляло със заобикалящата го среда. И да се разминеш с него на улицата, няма да заподозреш нищо. Ако бе имал възможност да продължи още дълго, Бъди щеше да се превърне в супер чудовище. Имаше качества, ако мога да се изразя така, но всъщност бе прекалено безразсъден.

— Откъде тази способност да говорите толкова хладнокръвно?

— Допуснеш ли емоциите да се намесят, мигом попадаш в неизгодно положение. Мъжът, който ви се обади, не би допуснал да прояви емоции, защото те само биха му пречили. Той ще следи всяка ваша емоция. Това е част от насладата му да се чувства могъщ. — Поклати глава. — Не допускайте да долови страха ви. Ще се опияни.

— Не се страхувам от него.

Той я изучи внимателно.

— Вярвам ви. Но защо не ви е страх от него? Би трябвало да се страхувате. Всеки се страхува да умре.

Тя не отговори.

— Но може би вас не ви е страх — промълви той бавно.

— Имам същото чувство за самосъхранение като на другите хора.

— Надявам се да е така. — Стисна устни, преди да продължи: — Послушайте ме, не подценявайте този човек. Той знае прекалено много. Може да е всеки — чиновник в телефонна компания, полицай, контролиращ скоростта по пътищата; адвокат, който има достъп до съдебните архиви. Не забравяйте, отдавна се занимава с това.

— Как да го забравя? — Погледът й се насочи към черепа. — Трябва да продължа с работата си.

— Явно това е намек да си вървя. — Спиро тръгна към вратата. — Съобщете ми, когато свършите.

— Непременно.

Вече го бе изключила от съзнанието си и започна да съединява обозначенията.

Джо Куин чакаше до колата на Спиро.

— Ела. Искам да ти покажа нещо.

— Не очаквах да се отдалечиш много. — Спиро го последва и двамата заобиколиха сградата. — Не биваше да я оставяш сама.

— Не съм я оставял сама. Държах къщурката под око. — Отклони се от алеята и навлезе в храстите. Приклекна. — Виждаш ли тези следи? Някой е бил тук.

— Това не е отпечатък от стъпки.

— Не. Заличил ги е. Но тревата е прекършена. Опитал се е да я поизправи, но е бързал.

— Много добре. — Спиро трябваше да се досети, че Куин ще забележи всяка следа. Беше изключително наблюдателен, а обучението му като „тюлен“ бе превъзходно. — Намирисва ти да е от нашия човек ли?

— Не се сещам кой друг ще се опита да скрие факта, че е бил тук.

— Според теб я наблюдава, а?

Куин вдигна глава и се загледа към гората.

— В момента — не. Там няма никого.

— Долавяш го, така ли? — попита Спиро леко присмехулно. — Като шесто чувство.

— Нещо подобно. — Усмихна се криво. — Нищо чудно да е от индианската кръв във вените ми. Дядо ми е бил от смесен брак.

А защо да не се дължи на обучението му като „тюлен“? Учеха ги да откриват и унищожават.

— Очевидно си очаквал да намериш следи, иначе нямаше да ги търсиш.

— Той се държа отвратително с нея. Искаше да я нарани. Мина ми през ума, че ще се опита да й причини болка. — Изправи се и отстъпи крачка. — Или е искал да е сигурен къде се намира тя. Но във всички случаи е идвал. Изпрати екип тук да потърси някакви улики.

— Слушай, прекалено сме заети в Таладега. Докарай от твоите хора.

— Няма да предприемат нищо, докато не се убедят, че е наложително да се намесят, а няма да бъдат убедени, преди Ив да приключи с възстановката. Едва тогава не биха отказали да се намесят заради репутацията на Ив.

— Искаш да кажеш, че дотогава ще разчиташ на мен. В такъв случай не е ли по-добре да ме помолиш, вместо да ми нареждаш?

— Моля те — процеди Джо.

Спиро се усмихна.

— Прекалено лесно се предаде. И без това щях да изпратя екип.

— Копеле.

— Просеше си да ти натрия носа. — Извърна се. — Чарли ще бъде тук довечера. Разбрах, че си се притеснявал.

Джо присви очи.

— Иска ти се да се притеснявам. Не успях да се свържа с Катър и те потърсих. Не ми отговори на мобилния, тогава звъннах на шериф Бозуърт, той ме осведоми, че си прекалено зает, за да говориш.

— Така беше. Гробовете не бяха снимани от въздуха, а без такива снимки, знаеш, няма как да се разбере дали е налице някаква свързаност помежду им. Бях зает с координирането на снимките.

— Толкова зает, че нямаше две минути за разговор ли? По-скоро си искал да се поизпотя.

— Тревогата държи човека нащрек. А на теб ти е необходимо да си нащрек.

— Още нещо. Не съм убеден, че Картър е най-подходящият агент да пази Ив. Не ме впечатлява особено.