Айрис Джоансен - Игра със смъртта

— А какъв е обичайният модел? — попита Ив.

— Средна и над средна интелигентност, наясно е с полицейската практика и дори се случва да е свързан по някакъв начин с полицията. Притежава кола в добро състояние, често пътува и обикновено извършва престъпленията си извън района, където живее. Социално приспособим е, умее да говори и го използва за…

— Достатъчно. — Ив поклати глава. — Възразихте ми, но всъщност от самото начало сте убеден, че този тип от Таладега е чудовище, нали?

— Работата ми е да анализирам предполагаемата истина и да я огледам внимателно от всички страни. — Тръгна към вратата. — Когато звънне отново, запишете всяка негова дума веднага след като затворите. Разговорите по мобилни телефони се проследяват трудно, но ще уредя да се сложи подслушващо устройство на телефона в къщурката. Не е изключено да рискува да ви звънне по него, ако не успее да се свърже с вас по мобилния.

— Откъде въобще знае, че имам мобилен? Как е научил номера? Между другото, и номерът на Джо тук не е вписан в указателя.

— Има начини, стига да си достатъчно настойчив и умен. Както споменах, една от характеристиките на организирания сериен убиец е средна и над средна интелигентност. Но имате право. Незабавно ще проверя телефонните компании и дали е имало проникване в компютърните им бази данни. — На вратата спря. — Има череп в колата ми. Ела да го вземеш, Джо.

— И какво смятате да кажете на Джо, което не желаете да чуя?

Спиро се поколеба, после сви рамене.

— Ще изпратя Чарли тук да ви пази, докато работите по черепа. Необходимо е да отскоча до Таладега и да се срещна със Спалдинг от отдел „Отвличане на деца и серийни убийства“ (ОДСУ), за да му обясня защо се бъркам в работата му и ви давам череп. ОДСУ имат свой съдебен скулптор.

— Чарли не ми трябва. Джо е тук.

— Допълнителната защита няма да навреди. Колкото повече — толкова по-добре. Ще се опитам да ви я осигуря при първа възможност. Друга черта на организирания убиец е, че набелязва жертвата си. — Свъси вежди и продължи: — Жертвата обаче почти винаги му е непозната. Тревожи ме обстоятелството, че той желае да установи връзка с вас.

— Положително съжалява, че излиза извън рамките на психологическия портрет, който му рисувате като специалист по криминални профили — отбеляза тя иронично. — Възможно е да не играе по вашите правила.

Спиро мрачно стисна устни.

— По-добре се молете да го направи. Това може да се окаже единственият ни шанс да го хванем.

— Чарли кога ще пристигне тук?

— След два часа. Защо?

— Ще помоля Джо да се върне в Атланта и да ми набави снимки на двете момчета. Нужно ми е да потвърдя резултата, след като приключа с реконструкцията.

— По-добре е Джо да остане тук — натърти Спиро. — Ще поискам да ми изпратят снимките по факс в Таладега и после лично ще ви ги донеса.

— Благодаря.

— Няма за какво да ми благодарите. Намирам, че е по-благоразумно да напуснете това място и да се върнете в града. Тук сте прекалено изолирана.

— Изолацията ми е необходима, за да работя по черепа.

— А аз искам да спипам убиеца. — Той сви рамене. — Така че съм склонен да ви изложа на опасност, за да го хвана.

— Много мило — обади се Джо.

— Не ми говори така — извърна се Спиро рязко към него. — Предупредих и двама ви за опасностите да се работи по черепа, но не желаете да ме чуете. Тогава не ме винете, че съм готов на всичко, за да заловя този негодник. Последната седмица не откъснах поглед от онези девет гроба. Един Господ знае още колко хора е убил. Имате ли представа колко серийни убийци се разхождат на свобода? Ние залавяме не повече от един от всеки тридесет. По-тъпите. Онези, които допускат грешки. А умните се измъкват и продължават да убиват. Този е от умните. Но сега имаме някакъв шанс. Недоумявам защо, но е налице и аз възнамерявам да се възползвам.

— Добре, добре. — Джо вдигна ръце все едно се предава. — Но не очаквай да те оставя да използваш Ив като стръв.

— Извинявайте. — Спиро се насили да си възвърне самообладанието. — Не исках да… Изглежда ми е нужна отпуска.

— Не бих се изненадал — отбеляза Джо.

— Ха! Та аз все пак съм в добра форма. Половината ми колеги от отдела се нуждаят от терапия. Вие внимавайте. Тази история не ми харесва. Има нещо… — Поклати глава. — Хайде, ела да вземеш проклетия череп.

Ив отиде до прозореца и видя как Спиро отваря багажника, вади платен вързоп и го подава на Джо. Вдигна глава, все едно бе доловил втренчения й поглед и й се усмихна мрачно. Махна за сбогом и затръшна вратата на багажника.