Айрис Джоансен - Игра със смъртта

— Вярваш ли му?

— Не се налага да му вярваме. Докато е убеден, че ще получи каквото иска, ще оставя всевъзможни подвеждащи следи из целия Юг; бъди сигурна.

— Е, няма какво повече да желаем.

Чу се почукване по вратата.

— Спиро. — Джо стана да отвори. — По дяволите, трябваше да си изядеш сандвича.

— Диктатор — промърмори тя и бутна чинията настрана, в момента, когато Джо покани Спиро да влезе.

Гостът кимна учтиво.

— Госпожо Дънкан. — Обърна се към Джо. — Избягвам репортерите цяла сутрин. Настояват да разберат откъде съм знаел за двата нови скелета в дефилето.

— И какъв беше отговорът ти?

— Действал съм единствено по инстинкт — усмихна се той кисело. — И защо не? Въпреки всички положени усилия все още хората са убедени, че в нашия отдел има нещо, всяващо ужас. — Спиро се обърна към Ив. — Имате ли да добавите нещо към онова, което Джо ми разказа?

Ив погледна Джо.

Той поклати глава и промърмори:

— Казах му всичко.

— Тогава нямам какво да добавя — отвърна Ив. — Освен че той отново ще звънне.

— Вероятно.

— Ще се обади. И искам да сте готови за него. Възможно ли е да се сложат подслушвателни устройства на телефона?

— Джо още ли не се е разпоредил по въпроса?

— Снощи бях малко зает — обади се Джо суховато. — Пък и ще ми трябва доста такт да убедя моето управление да свърши работата, защото полицейското ръководство на Атланта определено не желае да се занимава със случая.

— Каузата им е загубена, ако двете момчета се окажат онези, за които ги мислиш.

— Дайте ми възможност да разбера кои са — обади се Ив. — Осигурете ми череп.

Спиро мълчеше.

— Осигурете ми го — повтори тя.

— Боя се да не се окаже опасно, ако продължаваме да ви забъркваме в този случай.

— И без това съм забъркана достатъчно.

— Така е. Особено ако онзи мъж, който ви се е обадил, наистина е убиецът на хората в Таладега. В момента гледа на вас като на пасивна жертва и изпитва страхотно усещане за мощ. Това вероятно му стига. Но когато предприемете агресивна стъпка, има вероятност да се ядоса и да усети потребност да се наложи.

— Това няма да му е достатъчно — възрази Ив и го погледна в очите. — А и аз не съм никаква пасивна жертва. Негодникът държи костите на Бони… на момиченцето. Той я убил.

— Възможно е.

— С висока степен на вероятност е. Знаеше и за момчетата. Събрахте ли достатъчно материал за анализ на ДНК?

— Стараем се. Костите са доста раздробени…

— И работата ще се проточи, докато трае анализът. Дайте ми череп.

Спиро вдигна вежди и погледна Джо.

— Упорита е.

— Още не се е проявила в цялата си същност. По-добре наистина й дай череп.

— Ти ли ще поемеш отговорността, Куин? Не желая да проявявам инициатива, която ще предизвика възражения.

— Отговорността за себе си поемам единствено аз — заяви Ив. — Осигурете ми череп.

Спиро се усмихна леко.

— Изкушен съм да го сторя, но ще възникнат непри…

Телефонът иззвъня.

Джо се запъти към апарата при вратата.

— Почакай. — Спиро кимна към Ив. — Вдигнете. Има ли дериват?

Телефонът отново иззвъня.

— В кухнята — обади се Джо.

Спиро изтича в кухнята и Ив вдигна слушалката, когато й направи знак.

— Ало?

— Слушай ме внимателно. — Нямаше начин да не разпознае гласа. — Знам, че този телефон вероятно вече се подслушва, и няма да говоря дълго. Оттук нататък ще ти звъня по мобилния ти телефон. — Изхили се. — Достави ли ти удоволствие пътуването до Таладега? Нощта беше студена, не намираш ли?

Затвори.

Тя бавно остави слушалката и се обърна към Спиро.

— Използва механичен гласов преобразовател — поясни Спиро. — Така ли звучеше и предишния път?

— Да.

— Интересно.

— Знаеше за пътуването ми до Таладега. Вероятно ни е проследил.

— Или блъфира.

Тя неволно потрепери.

— Не вярвам да блъфира.

— Нито пък аз. — Спиро сви рамене. — Ще ви осигуря череп. От това обаче нищо няма да се промени. Той се готви да си изиграе сценария независимо какво предприемаме.

— Откъде знаеш? — попита Джо.

— Има два типа серийни убийци. Неорганизирани и организирани. Неорганизираният убиец действа спонтанно, хаотично и немарливо. В Таладега забелязах някои черти на организиран убиец. Труповете са били укрити и транспортирани. Липсват оръжия и улики. Вероятно ще открием и други признаци по време на разследването. Човекът, който ви се обажда, страшно внимава да не го разпознаят. Няма нищо спонтанно в действията му, а това отговаря на обичайния модел.