Айрис Джоансен - Игра със смъртта

— Почти изпразних термоса. Май е по-добре…

— Отворете прозореца.

Говореше Джо, прилепил лице към замъгленото стъкло.

Тя смъкна прозореца.

— Намериха ги. По-точно намериха кости. В момента ги пренасят към командния център.

Ив излезе от джипа.

— Скелетите детски ли са?

— Не знам.

— Два ли са?

— Имаше два черепа.

— Непокътнати?

Джо кимна.

— Тогава ще успея да разбера. Заведи ме там.

— Има ли шанс да те разубедя?

Тя вече слизаше по скалата.

— Заведи ме там.

Макарите издигаха носилката и Ив наблюдаваше бавното изкачване. Върху носилката имаше две покрити с одеяло издутини.

— Опитвате се да държите телата разделени ли? — попита тя Спиро.

— Доколкото успяваме. Но не съм готов да се закълна, че костите не са се разместили. То като че ли и калното свлачище е свършило вече тази работа.

Носилката стигна до върха на скалата и я положиха на земята. Спиро коленичи до нея и отметна одеялото.

— Какво мислите?

— Нужна ми е повече светлина.

Тя коленичи до него. Толкова много кости. Раздробени. Счупени. Като кости на животно, след като хищници са…

Стегни се. Свърши си работата. Погледни черепа.

Взе го в ръце и го разгледа. Нямаше зъби. Джо й беше споменал, че черепите са без зъби. Не трябваше да си представя ужасяващата гледка как убиецът ги вади. Наложително бе да се концентрира.

— Дете е. Вероятно момче. Бяла раса.

— Сигурна ли сте? — попита Спиро.

— Не съвсем. Антропологията не е моята специалност, но съм готова да се обзаложа, че съм права. Правила съм стотици възстановки на детски лица на тази възраст.

Нежно положи черепа обратно и повдигна другото одеяло. Отдолу имаше по-малко кости, но черепът се взираше право в нея.

Заведи ме вкъщи.

Изчезнали и загубени. Толкова много.

— Нещо не е наред ли? — попита Спиро.

— Остави я на мира — обади се Джо.

Как може да е наред един свят, в който унищожават деца?

— Не, не. Няма нищо. Просто изучавах черепа. Май е на дете малко по-голямо от другото. — Остави черепа и се изправи. — Ще трябва да потърсите съдебен антрополог да го потвърди. — Обърна се към Джо. — Готова съм да си тръгваме.

— Да вървим.

— Почакайте. Джо ми разказа за телефонното обаждане. Искам да поговоря с вас.

— Тогава ела в къщурката ми. — Джо вече се канеше да отведе Ив. — Ние изчезваме оттук.

— Искам да говоря с нея сега.

Джо го погледна през рамо.

— Не се натрапвай, Спиро. Няма да го допусна.

Спиро се поколеба, но само сви рамене.

— Е, май ще изчакам. Господ ми е свидетел, че имам достатъчно работа тук.

Ив се настани на предната седалка.

— Беше излишно да го спираш. Щях да поговоря с него.

— Да, знам. — Натисна педала на газта. — Както би останала на онази скала, загледана в костите. Както бе готова да се върнеш горе и да зяпаш гроба на момиченцето. Защо не се хвърлиш от някоя висока сграда? Така ще докажеш, че си супержена. — Замълча за миг, преди да добави: — Знам, че щеше да ти е по-лесно, ако беше такава.

— Той ми каза истината. Имало е две деца там горе. Значи има вероятност да е говорил истината и за Бони.

— Едно потвърдено сведение още не значи, че всичко казано е вярно.

— Но го прави по-вероятно.

Отново замълча, преди да признае:

— Да.

— И ако е истина, значи отдавна се разхожда наоколо, диша и се наслаждава на живота. Когато екзекутираха Фрейзър, поне се утешавах, че убиецът на Бони е наказан. А сега излиза, че всичко е било лъжа.

— Правиш прибързани заключения.

Но я гнетеше ужасяващото чувство, че не е така.

— Имаше две малки момчета, които Фрейзър призна, че е убил. Джон Девън и Били Томпкинс.

— Да, спомням си.

— Нужно ни е да идентифицираме само едно от тях, преди да направим връзка между Фрейзър и онзи, който ми се обади. Искам да убедиш Спиро да ми даде единия от черепите за реконструкция.

— Ще трябва доста да се потрудя, за да преодолея бюрокрацията. ФБР предпочита да следва своите методи.

— Познаваш Спиро. Бил си във ФБР. Ще му повлияеш да преодолее бюрокрацията.

— Ще се опитам.

— Направи го. — Усмихна се зловещо. — Или ще откриеш, че липсва още един череп. Щом не мога да получа Бони, ще си осигуря едно от тези момченца.

— Вече мислиш за черепа като за Бони.

— Все трябва да го наричам някак.

— В списъка на Фрейзър имаше и друго момиченце горе-долу на възрастта на Бони.

— Дорийн Паркър. — Затвори очи. — Дяволите да те вземат, Джо.

— Прекалено силно се стремиш да откриеш дъщеря си. Няма да допусна да понесеш удара на разочарованието.