Айрис Джоансен - Игра със смъртта

Стана и отиде в бокса.

— Той е убил Бони, Джо.

— Възможно е да е обаждане на психопат.

Тя поклати глава.

— Той я е убил.

— Не си на себе си. Дай си малко време да премислиш.

— Не ми е нужно време. Знаеше за сладоледа.

Той я погледна.

— За сладоледа ли?

— Каза, че през онзи ден в парка е яла ягодов сладолед.

— Тази подробност никога не е била съобщавана на пресата — промърмори Джо.

— Фрейзър я знаеше. Каза на полицията, че Бони е яла ягодов сладолед.

— Описа и как е била облечена.

— Това го пишеше във вестниците.

— Знаеше и за белега й на гърба; има го по рождение.

Ив разтърка пулсиращите си слепоочия. Джо е прав. Именно затова бяха така убедени, че Фрейзър я е убил. Защо и тя бе така сигурна?

— Твърди, че провокирал Фрейзър да му се обади, като се представил за репортер. Тогава му разказал някои подробности. Вярваш ли го?

Джо се замисли.

— Възможно е. Фрейзър даваше интервюта на всеки, готов да го слуша. Съдебният му защитник полудяваше от поведението му. И никой не знае какво е говорил Фрейзър, защото в Джорджия нямат право да подслушват разговори без специално разрешение. А и защо да си дават труда да ги записват? Фрейзър вече си бе признал за убийствата. Делото щеше да мине без никакви спънки.

— Никое от телата, за които твърдеше, че е заровил, не се откри.

— Това не бе толкова важно за съда, колкото за теб.

Господи, съзнаваше го. Дълго си бе блъскала главата в стената, докато ги накара да продължат издирването на труповете след признанията му.

— А трябваше да е важно и за тях.

Джо кимна, но добави:

— Вече разполагаха с достатъчно доказателства, за да изпратят Фрейзър на електрическия стол.

— А сладоледът…

— Много време мина. Продавачът може да го е споменал пред мнозина.

— Полицията му нареди да си държи устата затворена.

Джо сви рамене.

— За някои случаят приключи с екзекутирането на Фрейзър.

— Добре. Да приемем, че продавачът се е раздрънкал. Но ако не е? Възможно ли е Фрейзър да не я е убил?

— Ив…

— Ами ако я е убил ненормалникът, който ми се обади? Задигнал е скелета й от лабораторията. Защо ще го прави, освен…

— Шшт… — Джо й донесе ново кафе и седна пак до нея. — Не знам отговорите на нито един от тези въпроси. Просто се правя на адвокат на дявола, за да запазим разсъдъка си.

— Защо да запазваме разсъдъка си? Негодникът, който я е убил, не е с всичкия си. Трябваше да го чуеш. Доставяше му огромно удоволствие да ме наранява. Не ме остави на мира, докато от мен не потече кръв.

— Добре. Хайде да поговорим за него. Какъв беше гласът му? Младежки? Възрастен?

— Не съм в състояние да определя. Говореше сякаш от дъното на кладенец.

— Използвал е механичен преобразовател — определи Джо. — А изразите му? Акцентът? Речниковият фонд? Жаргонът?

Тя се опита да си припомни. Трудно й бе да разграничи изговора от думите, причинили й толкова много болка.

— Нямаше акцент. Говореше… културно. Според мен е образован. — Поклати уморено глава. — Не знам. От момента, в който спомена Бони, не се стараех да анализирам нищо. Ще се опитам да се представя по-добре следващия път.

— Ако има следващ път.

— Ще има. Беше развълнуван. Самият той го призна. Защо ще ми звънне само веднъж, а после ще спре. — Понечи да отпие от кафето, но се спря. — Номерът ти не е в указателя. Откъде го е намерил?

Джо поклати глава и промълви:

— Повече се притеснявам, че е намерил теб.

— Дали просто е налучкал?

— Възможно е — отвърна той и направи пауза. — Но все още не бива да се отказваме от идеята, че някой хлапак от университета си прави мръсни шегички.

Тя поклати глава.

— Добре. Тогава има вероятност той да е убиецът на онези хора в Таладега. Но не е убил Бони, а иска да си припише деянието точно както обвинява Фрейзър, че го е сторил.

— Знаеше за сладоледа.

— Може да е от онези типове, които признават всевъзможни убийства, без да са извършили нито едно от тях.

— Ще разберем доста скоро — прошепна Ив. — Ако намерят труповете на момченцата в Таладега…

— В момента ги търсят. Обадих се на Робърт Спиро, щом свърших разговора с теб.

— Кой е Робърт Спиро?

— Агент от ФБР от отдела за изследване на поведенческите навици. Той е част от екипа, който се занимава със случая в Таладега. Добър човек.

— Познаваш ли го?

— Беше в Бюрото, когато работех там. Премести се при специалистите по криминални профили година след като напуснах. Ще ми се обади, ако открият нещо.