Айрис Джоансен - Игра със смъртта

Джо мислено наруга полицейското управление на Атланта, че е дало информация къде се намира скелетът.

— Не се и съмнявам. Нямам какво да казвам, Марк.

— Възразяваш ли да те съпроводя по коридора до кабинета на доктор Комден? Ще те оставя пред вратата на лабораторията. Имам предложение.

— Какво си намислил, Марк?

— Нещо изгодно и за двамата. — Закрачи редом с Джо. — Ще ме изслушаш ли?

Джо го изгледа изпитателно. Марк Грънард винаги му бе правил впечатление и на честен, и на умен.

— Ще те изслушам.

— За хлапето ли си дошъл? — Доктор Фил Комден се изправи и пое ръката на Джо. — Съжалявам заради някои пропуски в доклада си. — Пое към врата в дъното на коридора. — Прочетох, че Ив Дънкан ще прави пластичната реконструкция.

— Така е.

— Възстановката на лицето не се приема за доказателство в съда. Наясно си, нали? Трябва да изчакате резултата от изследването на ДНК.

— Ще се проточи прекалено дълго.

— Предполагам. — Въведе Джо в лабораторията и го насочи към шкаф с чекмеджета като онези в моргата. — Само черепа ли искаш?

— Да. Останалата част от скелета върни в отдела по патология.

— Тя смята, че това е нейното дете, нали?

— Допуска възможността да е то.

— Господи. — Посегна към дръжката на вратата и издърпа чекмеджето. — Нали знаеш, че когато обработваш скелета на някое от тези деца, няма как да не си представяш… По дяволите!

Джо го избута настрана и погледна в чекмеджето.

Ив вдигна телефона при първото позвъняване.

— Изчезнал е — обяви Джо дрезгаво.

— Кое?

— Скелетът.

Тя застина.

— Как е възможно?

— Откъде, по дяволите, да знам? Доктор Комден твърди, че скелетът е бил в чекмеджето снощи, когато си е тръгнал от лабораторията. Днес по обяд го нямаше там.

Тя се постара да събере мислите си.

— Да не би да са го взели от отдела по патология?

— В такъв случай доктор Комден е трябвало да подпише разрешението.

— А ако е станало недоразумение и са го взели без…

— Обадих се на Базил. Никой не е получавал разпореждане да прибира скелета.

Тя бе зашеметена.

— Някой трябва да…

— Опитвам се да открия къде е източникът на безредието. Просто не исках да ме чакаш да ти го донеса. Ще ти се обадя, щом науча нещо.

— Тя… отново ли е загубена?

— Ще я намеря. — Направи пауза. — Възможно е да е лоша шега. Знаеш какви са студентите.

— Според теб някой студент е отмъкнал скелета ли?

— Така предполага доктор Комден.

Тя затвори очи.

— Господи.

— Ще ти се обадя по-късно, Ив. Сега ще разпитам всички, които са били близо до лабораторията снощи и днес.

— Добре — промълви тя безизразно.

— Ще ти се обадя, щом науча нещо — повтори той, преди да затвори.

Ив остави слушалката. Не биваше да се разстройва. Джо ще намери скелета. Доктор Комден вероятно имаше право. Сигурно е някой студент, който смята за адски забавно да изиграе подобен номер и…

Телефонът звънна пак. Отново ли е Джо?

— Ало.

— Беше красиво момиченце, нали?

— Какво?

— Навярно много си се гордяла с твоята Бони.

Тя усети как се вцепенява.

— Кой се обажда?

— Отначало ми бе трудно да си я спомня. Бяха толкова много. Но трябваше да се сетя коя е. Тя беше различна. Би се за живота си. Знаеш ли, че децата рядко се съпротивляват? Просто приемат нещата. Затова вече рядко се спирам на тях. Все едно да убиеш птичка.

— Кой се обажда?

— Потреперват и после замират. Но Бони не беше такава.

— Лъжлив кучи син — просъска тя дрезгаво. — Някакъв тип е извратено съзнание ли си?

— Не от обикновения вид, уверявам те. Не съм като Фрейзър. Макар да имам его, не си приписвам убийства, извършени от друг.

Тя изпита чувството, че са я сръгали в корема.

— Фрейзър е убил дъщеря ми.

— Нима? Тогава защо не ти каза къде е трупът й? Къде са и останалите тела?

— Защото беше жесток.

— Защото не знаеше.

— Знаеше. Просто искаше да ни накара да страдаме.

— Истина е. Но желаеше и да си увеличи лошата слава, като си припише убийства, които не е извършил. Отначало се раздразних, а после ми стана забавно. Дори разговарях с него в затвора. Оставих съобщение, че съм вестникарски репортер и той не издържа на изкушението да се възползва от подобен шанс. Свърза се с мен и аз му подхвърлих още някои подробности, които да признае пред полицията.

— Заловиха го в момента, когато убиваше Теди Саймс.

— Не твърдя, че е напълно невинен. Всъщност имаше право да претендира за убийството на малкия Саймс и на още четири други деца. Но останалите са мои. — Направи пауза. — Включително малката Бони Дънкан.