Айрис Джоансен - Игра със смъртта

Ив се загледа как митничарят изчезва обратно в коридора.

— Добре. Сега, след като сме далеч… Какво правиш?

Джо бе застанал по средата на улицата.

— Спирам ти персонално такси.

Сив олдсмобил спря до тях. Зад волана седеше жена.

— Мамо!

Сандра Дънкан й се усмихна.

— Чувствам се като агент от тайните служби. Имаше ли репортери в чакалнята?

— Така ми съобщиха — обясни Джо, докато носачът товареше багажа им в колата.

— Така си и мислех, след като прочетох вестника сутринта.

Джо даде бакшиш на носача. Ив се настани на предната седалка, а Джо — на задната. След няколко секунди майка й караше по улицата покрай входа на летището.

— Джо ли ти се обади? — попита Ив.

— Все някой трябваше да се сети. — Сандра й се усмихна. — Особено след като собствената ми дъщеря не се наканва да го направи.

— Щях да ти се обадя, след като се настаним.

— Но пък сега можем да сме заедно, докато пристигнем в къщурката на Джо. — Изгледа я одобрително. — Изглеждаш добре. Май си качила един-два килограма.

— Възможно е.

— И имаш лунички.

— Джо отбеляза същото.

— Трябвало е да носиш шапка.

— И Джо така каза.

— Значи Джо има здрав разум.

— А ти изглеждаш чудесно. — Отговаряше на истината. Майка й беше подмладена, елегантна и преливаща от здраве и жизненост. — Как е Рон?

— Добре, както може да се очаква. — В очите й играеха весели пламъчета. — Твърди, че го изтощавам. Наистина доста го карам да танцува. Но, по дяволите, животът е прекалено кратък, за да не му се насладиш.

— Как са нещата в работата ти?

— Добре.

— Днес е делничен ден. Да не би да не си отишла заради мен?

— Да. Но ще са доволни, че не съм се явила. След днешната статия във вестника знаеха, че съдът ще гъмжи от репортери, ако се появя там.

— Съжалявам, мамо.

— Няма никакво значение. Аз съм най-добрият съдебен репортер, с когото разполагат, и те го знаят. Целият този шум ще утихне точно както стана миналия път. — Хвърли поглед към Джо през рамо. — Поемам на север към къщурката ти. Искаш ли да спрем някъде преди това?

Джо поклати глава.

— Не, но искам да пообиколиш малко из града, за да съм сигурен, че не ни следят.

— Добре. — Сандра изгледа Ив сериозно. — Джо твърди, че шансовете може и да не са толкова добри, Ив. Има вероятност да не е Бони.

— Дори и нищожен шанс е по-добре от никакъв. — Усмихна се. — И престани да се притесняваш, мамо. Каквото и да се случи, ще се справя.

— Знаеш, че не одобрявам действията ти. Време е да се откажеш, преди да се разкъсаш на парчета. И аз обичам Бони, но си наложих да приема действителността такава, каквато е.

Сандра наистина приемаше действителността и това очевидно я правеше щастлива. Е, тя беше по-силна. Ив се опита да потисне завистта си и отбеляза:

— Не бягам от действителността. Само искам да открия дъщеря си и да я положа да почива в мир.

Сандра въздъхна.

— Добре, постъпи както смяташ за редно. И ми се обади, ако мога да ти помогна.

— Знаеш, че ще го направя. — Сандра свъси вежди, затова Ив се пресегна и нежно стисна ръката й. — Няма да е чак толкова лошо. Възстановката ще ми отнеме само няколко дни и после ще знам.

Сандра се намръщи.

— Няколко дни понякога са дълги като век.

Ив Дънкан.

Дом разглеждаше снимката й във вестника. Къдрави кафеникаво-червеникави коси обрамчваха лице, по-скоро привличащо, отколкото красиво. Лешникови на цвят очи съзерцаваха света иззад очила с кръгли златни рамки. Сети се, че миналата година видя нейна снимка във вестника и си помисли колко се е променила отчаяната и съсипаната по време на процеса срещу Фрейзър жена. Тази по-възрастна Ив Дънкан изглеждаше по-силна, по-уверена. Жена, чиято решителност е в състояние да премести планини и да събори правителства.

И сега насочваше тази своя воля към него. Тя, естествено, не съзнаваше, че я отправя в тази посока. Всъщност копнееше единствено да открие детето си; това я правеше точно толкова уязвима, колкото бе и преди години.

Тогава той дори обмисляше да я убие, но се отказа заради шума около процеса на Фрейзър. В онези дни тя бе в центъра на вниманието, а го изкушаваха толкова други, далеч по-лесно осъществими убийства.

Но сега получаването на удовлетворение ставаше все по-трудно.

Имаше начин да се разреши проблемът, помисли си той с облекчение. Ив Дънкан е достатъчно силна, за да го предизвика и пречисти. Ще пристъпва предпазливо редом с нея, ще изпълва всеки момент с всевъзможни емоции и постепенно ще подготви нещата за финалната експлозия, която ще бъде достатъчно силна, за да прогони цялата тъмнина и да отвее отломъците от разрушението му.