Айрис Джоансен - Игра със смъртта

Силно вярваше в съдбата и започваше да си мисли, че Ив Дънкан се е появила точно на това място в този момент заради него. Добре стана, че избегна изкушението, когато тя премина през живота му за пръв път. Тогава тя щеше да е само поредната жертва без по-голямо значение от всички останали.

А сега щеше да се превърне в неговото спасение.

— Хубаво е тук. — Сандра плъзна поглед по къщурката, после се насочи към кея за лодки. — Харесва ми, Джо.

— Тогава защо не дойде нито веднъж, след като толкова те каних? — попита Джо и започна да вади багажа от колата.

— Родена съм и израснах в града. — Сандра си пое дълбоко въздух. — Но това ми допада. Ив трябваше да ми каже за красивия изглед към езерото.

— Разказах ти — намеси се Ив. — Но ти въобще не ми обърна внимание.

— Е, доста е изолирано. Няма ли други къщи край езерото?

— Не. Джо е купил езерото и цялата земя наоколо и не продава.

Сандра се засмя и подхвърли на Джо.

— Постъпваш много недружелюбно.

— Обичам да съм сам, когато съм тук. — Затвори багажника. — Срещам се с достатъчно хора в града. Вписал съм имота на името на тръста, който управлявам, и никой не знае, че притежавам това място. Дори в отдела не знаят. — Усмихна се на Ив. — С изключение на неколцина избрани приятели.

— Е, поне къщурката изглежда привлекателна и дружелюбна — отбеляза Сандра.

Ив винаги бе харесвала къщурката — малка, уютна, с много прозорци, през които нахлуваше слънчева светлина.

— Ела да я разгледаш отвътре — предложи тя на майка си.

— Трябва да се връщам в града. Рон се тревожи, когато не съм се прибрала за вечеря.

— Защо не му звъннеш?

Сандра поклати глава.

— Ха, да не съм глупава. Не желая да свиква да се храни сам. Ще ти се обадя утре и тогава ще си поговорим. — Прегърна Ив сърдечно. — Добре завърнала се у дома, малката ми. Липсваше ми. — Отстъпи назад и погледна към Джо. — Да те откарам ли в града?

— Джипът ми е тук. Него ще използвам. Благодаря ти, Сандра.

— Няма защо. — Сандра се настани зад волана и запали колата. — Доскоро.

Ив се загледа след изчезващата кола, после помогна на Джо да качи багажа на верандата.

— Нещо не разбирам — промърмори той и поклати глава. — Двете не сте се виждали повече от година, а тя хуква да вечеря заедно с приятеля си и ти сякаш нямаш нищо против.

— Не е необходимо да го разбираш. Достатъчно е, че ние двете се разбираме. — Никой, който не е преживял кошмарното й детство, не би могъл да го схване. Белезите все още бяха налице и никога нямаше да изчезнат, но тя и Сандра бяха изградили върху тях една здрава връзка и се чувстваха добре. — Досега мама никога не е имала стабилна връзка. Нейно право е да я защитава. Наистина е увлечена, не намираш ли?

— Да. — Отключи вратата. — И май няма нищо против.

— Няма. — Ив направи пауза. — Странно ще е без Даян тук.

— Защо? Идвала си тук и преди да се оженя. Даян никога не е харесвала мястото истински. Предпочиташе цивилизацията.

Тя се огледа и се сети как кучето на Джо винаги идваше да я посрещне.

— Къде е Джордж? В апартамента в града ли.

— Не. При Даян. Рядко съм си вкъщи. По-добре му е при нея.

— Сигурно ти е било трудно да се разделите.

— Да. Обичам това куче.

Отвори вратата и посочи към ъгъла на стаята.

— Господи. — Видеокамери, компютър, бюро и статив. — Къде намери всичко това?

— Нахълтах в ателието ти в града и донесох цялото оборудване, което застрахователната компания възстанови след обира миналата година. Май не съм забравил нищо.

— Точно така. — Тя пристъпи навътре. — Донесъл си ми всичко необходимо.

— Това е целта на живота ми — подметна той небрежно. — Заредих също така къщата с храна. — Отиде до камината и коленичи до цепениците. — Ще запаля огън, преди да тръгна.

— Няма ли да останеш?

Той поклати глава.

— Репортерите те търсят. Ще бъде трудно да открият къщурката, но не е невъзможно. Ще потърся начин да оставя няколко фалшиви следи. — Направи пауза. — И ще кажа на Сандра да не идва тук, докато не си свършиш работата. Има опасност да я проследят. Ако искаш да научиш как се развиват нещата, прави го по телефона. Става ли?

— Става.

Той говореше за всичко, но не и за най-важното за нея.

— Кога ще получа черепа?

— Утре. Все още е при доктор Комден в щатския университет на Джорджия. Той е антропологът, който състави първоначалния доклад. Утре ще уредя да получа разрешение от отдела, ще взема черепа сутринта и ще ти го донеса следобед. Ако има промяна в плана, ще ти звънна. — Тръгна към вратата. — Междувременно се опитай да поспиш. Не дремна повече от час по време на полета.