Айрис Джоансен - Игра със смъртта

— Ще те държа под око. Няма да мигнеш, без аз да знам. Ако тази възстановка навреди по някакъв начин на Ив, ще те погубя.

— Добре. Свърши ли?

Логан запали джипа.

— Едва започвам.

Джо се загледа след отдалечаващата се кола. Логан бе жилаво копеле, но бе искрено загрижен за Ив. Притежаваше доста качества, на които Джо се възхищаваше: интелигентност, честност, преданост. Ако нещата бяха по-различни, ако не бе пречка, Джо дори щеше да го харесва.

Жалко.

Но в случая той беше пречка, а докато се обучаваше при „тюлените“ Джо разбра, че човек постъпва по три начина с пречките: прескача ги или ги заобикаля, или ги стъпква в пръстта, докато престанат да съществуват.

Самолетът от Таити едва набра височина и Ив попита Джо за Таладега.

— Искам да знам всичко. — Направи гримаса. — И не ми казвай отново, че съм като изопната струна, или ще те ударя.

— Мисля да избягвам този израз в бъдеще — промърмори Джо.

— Спомена, че е единственото дете.

— Освен ако не са открили още скелети, докато ме нямаше. Но се съмнявам. Претърсиха района доста щателно.

Тя потрепери. Девет погубени живота. Девет човешки същества, заровени в земята и изоставени.

— Успяхте ли да идентифицирате някои от тях?

— Още не. Дори не знаем дали са жители на окръг Рабун. Преглеждаме досиетата на изчезналите лица из целия щат. После ще проверим дали някои от ДНК-профилите съвпада с този на жертвите. Едва ли всички са били погребани по едно и също време. По-скоро някой е използвал склона като частно гробище.

— Фрейзър — прошепна тя.

— Осем възрастни, едно дете — напомни й той. — Фрейзър призна за убийството на дванадесет деца. Никога не спомена възрастни, а нямаше какво да губи, след като го осъдиха.

— Това не означава нищо. Кой знае какво всъщност е извършил? Така и никога не издума дума, която да помогне на родителите да намерят децата си. Искаше да страдаме. Искаше целият свят да страда.

— Възможно е да не е негово дело. Бъди готова да приемеш, че става въпрос за друг убиец.

— Готова съм. Някакви улики?

— По гръдния кош на три от жертвите има признаци, че смъртта е настъпила вследствие на рани от нож. За останалите не сме сигурни. Не е изключено убиецът да е оставил свой своеобразен подпис. Намериха се остатъци от восък по дясната ръка на всички жертви.

— Восък? Какъв восък?

Той сви рамене.

— Изследват го.

— Вече трябваше да са приключили. Защо напредват толкова бавно?

— Политика. Кметът не желае нов сериен убиец да развали имиджа на Атланта, а шефката Максуел се дърпа да поеме инициативата. В града вече вилняха Уейн Уилямс и Фрейзър. Шефката би предпочела този случай да остане в окръг Рабун. За жалост там не разполагат с нашето оборудване и се налага да им предложим известно сътрудничество. Отделът на ФБР, изследващ поведенческите навици, също помага. Техни представители вече са в Таладега за оглед на мястото и скелетите.

— Тогава как успя да издействаш разрешение аз да направя пластичната реконструкция?

— Ами всъщност понатиснах тук-там. Шефката се опасява да не се вдигне медиен шум, ако разберат, че ти си замесена в случая.

— Господи, надявам се да не стане.

Беше избягала на хиляди километри, за да се скрие от медиите, а сега е на път отново да се изправи пред тях.

— Ще гледаме да ги държим настрана. Уредих ти работно място в къщурката до езерото.

— Ще ни открият. Винаги изтича информация.

Той се усмихна.

— Имам няколко идеи как да го избегнем. Довери ми се.

Нямаше как иначе да постъпи. Облегна се на седалката и се опита да се отпусне. Полетът щеше да е дълъг, а тя трябваше да си почине, за да е готова за предстоящата си работа.

Детски череп, по който да направи възстановка.

Дали е на Бони?

— Хайде — Джо я хвана енергично за ръката, когато свършиха с митницата. — Не можем да минем през чакалнята. Там има цяла група репортери. — Усмихна се на митничаря с червеното сако, застанал наблизо. — Нали така, Дон?

— Достатъчно са, за да ви създадат проблеми. Елате насам. — Поведе ги към аварийния изход. — Количка ще донесе багажа ви.

— Къде отиваме? — попита Ив, докато слизаха по някакво стълбище.

— Входът за персонала излиза при северния терминал — обясни Джо. — Очаквах да има изтичане на информация, затова се обадих на Дон за помощ. — Митничарят ги прекара през дълъг коридор към улицата до терминала. — Благодаря ти, Дон.

— Няма защо. — Дон махна на човека, който тъкмо докара с количка багажа. — Дължах ти услуга, Джо.