Айрис Джоансен - Игра със смъртта

Какво беше казал Чарли за него?

Човек, който се взира в чудовища.

Знаеше колко близо до ръба на пропастта може да те отведе това. Самата тя бе стигала до подобно състояние.

Джо влезе в къщурката и затвори вратата.

— Е, получи го. Искаш да започнеш работа веднага, предполагам.

Тя кимна.

— Постави го на статива. Внимателно. Не знам колко е увреден.

Той разгъна плата и сложи черепа на статива.

— На по-малкото момче е — отбеляза тя. — Как се казва?

— Джон Девън. Ако е една от жертвите на Фрей…

— Не ми казвай ако на този етап, Джо. Съзнавам какво целиш, но само ми пречиш. — Пристъпи и се загледа в дребния крехък череп. Горкото дете. Горкото загубено дете. — Джон Девън — прошепна тя.

Отведи ме у дома.

Господи, ще се постарая, Джон.

Намести очилата си и се извърна към работната маса.

— Става тъмно. Ще запалиш ли лампите? Ще започна с измерванията.

Спиро дойде на следващата сутрин малко преди обяд. Размаха доволно плик.

— Получих снимките. Искате ли да ги видите?

— Не. — Ив избърса ръце в пешкира. — Никога не поглеждам снимките, преди да приключа. Понякога ми влияят.

Той се зазяпа в черепа.

— Нито едно от двете деца не е изглеждало така. Тези пръчици, щръкнали отвсякъде, му придават вид на жертва, измъчвана от испанската инквизиция. За какво са?

— С тях се отбелязва дълбочината на тъканта. Измервам черепа и полагам глина със съответната дебелина върху определени места по лицето. По черепа има повече от двадесет точки, за които е известна дебелината на тъканта.

— А после какво?

— Правя ивици от пластилин и с тях свързвам отбелязаните точки. След това започвам процеса на запълване и изглаждане.

— Невероятно е, че се получават такива резултати само с измервания.

— Измерванията са само дотук. Накрая си казват думата техническите умения и инстинктът.

Той се усмихна.

— Сигурно е така. — Обърна се към нея. — Имаше ли нови телефонни обаждания?

— Не.

Огледа къщурката.

— Къде е Куин?

— Някъде отвън.

— Не биваше да ви оставя сама.

— През последните двадесет и четири часа не се е отделял от мен за повече от пет минути. Изпратих го да се поразходи.

— Не е трябвало да ви слуша. Не бива…

— Къде е Чарли? — прекъсна го тя. — Джо се опитва да се свърже с него от снощи. Обади се в Таладега, съобщиха му, че не е вече там, но и тук не се е появявал.

— Съжалявам, ако съм ви притеснил. Знаех, че Куин ви пази и уредих кола да патрулира в района. Изпратих Чарли да занесе доклад от Таладега до Куантико. Ще бъде тук довечера.

— Бях прекалено заета, за да се притеснявам. Джо беше по-неспокоен. Не носите ли лично докладите си?

— Има някои преимущества да си старши агент. Избягвам да ходя в Куантико. Предпочитам да работя на местопрестъплението. — Усмихна се. — А на Куин може да се разчита изцяло. В Бюрото много съжаляваха, когато напусна. — Отново погледна към черепа. — Кога ще приключите?

— Утре, надявам се. Не знам.

— Изглеждате уморена.

— Добре съм. — Свали очилата и разтърка клепачи. — Малко ме смъдят очите. Това е най-лошата част от цялата работа.

— Няма начин да стане преди утре, така ли?

Тя го погледна изненадано.

— Какво значение има? В началото дори не искахте да ми дадете черепа.

— Трябва да знам. Ако се окаже Джон Девън, ще ми даде отправна точка. А сега дори не разполагам с такава. — Замълча за момент. — Гадна работа — промърмори той.

— Имам чувството…

Тя се усмихна и подметна:

— От онези чувства, които изпитват специалистите по профили и от които косата ти настръхва ли?

— От време на време изпитвам някакви предчувствия. От това не ми настръхват косите.

— Сигурно е така.

Той отиде до прозореца и се загледа навън.

— Нещо около този убиец ме притеснява. Телата са заровени преди години, а той още тогава е бил извънредно предпазлив. Какво е правил след това? Къде е бил преди Таладега? Откога е започнало всичко това?

Тя поклати глава, а той продължи:

— Знаете ли, винаги съм се питал в какво се превръщат убийците, ако успеят да действат дълго време. Променят ли се? Колко пъти убиваш, преди да се превърнеш от чудовище в супер чудовище?

— Супер чудовище ли? Звучи като прозвище от комикс.

— Не допускам да ви се стори забавен, ако някога се изправите лице в лице с него.

— Според вас с годините убиецът поумнява, така ли?

— Поумнява, придобива по-голям опит, става по-дързък, по-решителен, по-закоравял.