Айрис Джоансен - Игра със смъртта

— Не е типичен представител на ФБР, ако това имаш предвид. Не е циник и е повече ентусиазиран, отколкото методичен. Дяволски трудно ми бе да ги убедя да го вземат в отдела, но това не означава, че не е добре подготвен. Пък и свеж поглед вижда онова, което уморените очи пропускат. Добре ще се справи със задачата. Дал съм разпореждане други трима агенти да дежурят и да патрулират в гората наоколо. Ще докладват на Чарли. Доволен ли си?

— По дяволите, не.

— Не? Ти вероятно искаш цял батальон.

— Колкото по-малко са пазачите, толкова по-вероятно е маниакът да се появи.

Спиро го изгледа право в очите.

— Така е. Ще осигуря достатъчно хора да я пазят, но не и толкова много, че да го обезкуражат.

— Предпочиташ да я изложиш на риск, така ли?

— Не говори глупости. Тя е прекалено ценна. Може да се окаже единствената ни следа.

— Отговори ми.

— Трябва да хвана този негодник, Куин. Няма да рискувам да ми се изплъзне. Присмей ми се, твоя воля, но след тези дни в Таладега, докато гледах гробовете, започна да ми се струва… — Млъкна и сви рамене. — Искам да го заловя.

— А Ив?

— Тя е просто една жена. Би ли могъл някой да предвиди още колко хора ще убие, ако този път не го заловим?

— Ти си гадно копеле.

— Така е, но ако искаш да хванем този убиец, заложи на мен. Няма да се откажа, докато не го спипам. — Тръгна да се отдалечава, но спря. — Знаеш ли, не ми харесва отношението на Ив Дънкан.

— Съжалявам. Тя се скъсва от работа, за да направи възстановката на черепа.

— Не, не. Нямах това предвид. — Спиро се намръщи. — Тя не се страхува от него. Това няма да му допадне. Само ще се ядоса и ще прояви по-голяма решителност да я пречупи. Ако не успее с нея, ще се насочи към някого, на когото тя държи.

— Снощи упражних известен натиск по телефона и осигурих двадесет и четири часова охрана за майка й.

— Правилно си постъпил.

— Но не казах на Ив, както няма да й кажа и за патрула около къщурката, така че нека твоите хора не тъпчат наоколо като слонове. Тя е твърде заета с работата си и едва ли ще ги забележи, но така или иначе се притеснява за много неща.

— Много си загрижен за нея.

— Съвършено прав си. Не забравяй това, Спиро. Защото ако онзи негодник по някакъв начин стигне до нея и вината за това е твоя, тя няма да е единствената жертва.

Чарли Катър пристигна в къщурката четири часа по-късно.

— Съжалявам за закъснението. — Направи гримаса. — Възнамерявах да съм тук преди час, но се наложи да тръгна от Куантико късно. Изчаках да получа анализа, а той се позабави.

Ив отмести поглед от черепа.

— Какъв анализ?

— От ПОН — Програмата за определянето на насилието. Това е разпространена в цялата страна база данни — вписват се всички налични факти за особено жестоко престъпление и после се търсят други сходни прояви сред засечените престъпления през определен период.

— Не знаех, че Спиро е наредил да бъде направен такъв анализ — обади се Джо.

— Направи го и докладвахме на ПОН за намерените трупове, за да улесним търсенето. Чакаха последния доклад, но той се загубил някъде по бюрократичната машина. Намерих го едва когато тръгвах от Таладега и затова лично го занесох в Куантико.

— И за какъв период от време наредихте на компютъра да търси? — попита Ив.

— Тридесет години, за да сме по-сигурни.

Тя го погледна смаяно. Тридесет години?

Чарли се обърна към Джо.

— Помолих ги да ми звъннат тук с резултатите. Ще стоя отвън в колата си. Нали ще ми съобщиш, когато се обадят?

— Защо не останеш тук? — попита Ив.

Чарли поклати глава.

— Спиро ми нареди да пазя отвън. Няма да е доволен, ако разбере, че стоя на топло вътре. — Ухили се. — Щях да им кажа да ми звъннат по мобилния, но реших да използвам позвъняването като предлог да вляза вътре да се постопля. — Отиде до статива. — Доста си напреднала с работата. Още колко време ти трябва?

Тя сви рамене.

— Зависи как върви.

— В Куантико правят какви ли не компютърни изображения, но това тук е някак по… лично.

— Така е.

— Изглежда толкова крехко. Горкото дете. Господи, страшно ме натъжава. Не знам как го понасяш.

— Точно както ти понасяш нещата, с които се сблъскваш всеки ден. Това ми е работата.

— Човек да го е страх да има деца. Някои от колегите в отдела не изпускат своите от очи. Видели са какво ли не и ги е страх. И аз вероятно ще изпитвам същото, когато бебето…

— Ще ти съобщя, когато звъннат — прекъсна го Джо. — Ив трябва да работи.

Джо съзнателно се държа грубо. Думите на Чарли не бяха обмислени и можеха да я наранят, даде си сметка Ив.