Том Клэнси - Бойни действия

Когато получи достъп до файловете, той пусна графична програма. Отвори един от тях и написа на клавиатурата „Следи от гуми“. Когато се появи менюто, написа „Не от автомобили“. Само минута по-късно компютърът предложи три снимки. И трите показваха характерни следи пред една и съща пещера. Пред пещерата, от която беше изкопана пръстта.

— Къде е това? — попита Хърбърт.

Стол накара компютъра да открие пещерата в географския си файл. Координатите се появиха само след няколко секунди.

Той вдигна бирената си кутия и заяви:

— Открихме ги!

Хърбърт кимна и отвори клетъчния си телефон, за да се свърже с генерал-майор Бар-Леви в Хайфа и да му съобщи за картата, която се готвеше да му прати по модема.

Вторник, 13:00

Дамаск, Сирия

През последните двайсет години Пол Худ беше обиколил десетки претъпкани летища в много градове. Летището в Токио бе голямо, но подредено. През него преминаваха невероятен брой делови хора и туристи. Летището във Вера Крус в Мексико бе малко, задръстено от хора, остаряло и невероятно усойно. Местните жители, които бяха прекалено горещи, имаха възможност да се разхлаждат, докато чакат отлитащите и пристигащи самолети да бъдат изписани на таблото.

Но никога не беше виждал гледка като тази, която се разкри пред очите му на международното летище в Дамаск. Всеки квадратен сантиметър бе зает от хора. Повечето от тях бяха добре облечени и се държаха прилично. Носеха багажа на главите си, защото отстрани нямаше достатъчно място. На вратите на пристигащите самолети стояха въоръжени полицаи, за да помагат при нужда на пътниците да слизат и да ги насочват към терминала. След това вратите се затваряха и пътниците трябваше сами да се грижат за себе си.

— Наистина ли всички тези хора заминават или пристигат? — попита той Насър. Трябваше да вика, за да бъде чут.

— Като че ли всички! — извика му в отговор професорът. — Но никога не съм виждал толкова хора на летището! Нещо трябва да се е случило…

Худ си проправи път с лакти през тълпата към главния вход. Стори му се, че усеща някаква ръка да бърка във вътрешния му джоб, и отстъпи към Насър. Паспортът и портфейлът му щяха да са много ценни за хора, опитващи се да напуснат Сирия. Ръцете му бяха притиснати плътно отстрани и той се изправи на пръсти. Над главите на около пет метра от него стърчеше бял картон с неговото име, написано с черни букви.

— Хайде! — извика към спътниците си.

Мъжете буквално си пробиха път към облечения в черен костюм младеж, който държеше табелата.

— Аз съм Пол Худ — каза му американецът. — А това са доктор Насър и господин Бикинг.

— Добър ден, сър. Аз съм агент Дейвис от Агенцията за дипломатическа сигурност, а това е агент Фърнет — извика младият мъж и посочи с глава към жената, която стоеше от дясната му страна. — Не се отделяйте от нас. Ще ви прекараме през митницата.

Агентите се обърнаха и тръгнаха един до друг, като си пробиваха път с рамене и лакти през тълпата. Тримата ги последваха. Худ не беше изненадан, че не ги придружават хора от сирийската служба за сигурност. Не беше достатъчно важна персона. Но го учудваше фактът, че тук има толкова малко полиция. Гореше от нетърпение да разбере какво се е случило, но не искаше да отвлича вниманието на водачите си.

За да минат през главния терминал, им трябваха близо десет минути. Багажното отделение бе сравнително пусто. Докато чакаха багажа си, попита агентите какво става.

— На границата е имало сблъсък, господин Худ — отвърна агент Фърнет. Изглеждаше на около двайсет и две, имаше къса кестенява коса и говореше отсечено.

— Лошо ли е положението?

— Много лошо. Сирийски войски са обкръжили турски части, които са пресекли границата в преследване на терористи. Сирийците са стреляли и турците са им отвърнали. Трима турски войници са били убити, преди граничният патрул да успее да се върне на турска територия.

— Имало е и по-лоши случаи — отбеляза Насър. — Заради това ли е цялата тази паника?

Фърнет насочи тъмните си очи към него.

— Не, сър — рече тя. — Заради онова, което последвало. Сирийският командир ги последвал в Турция и ги ликвидирал. Екзекутирал войниците, които се предали.

— Господи! — извика Бикинг.

— Какъв е произходът му? — попита Насър.

— Кюрд.

— Какво е станало после?

— Командирът е бил уволнен и сирийците са се изтеглили — рече жената. — Но не и преди турците да придвижат към границата редовни бойни части и танкове. Според последната ми информация, положението продължава да е напрегнато.