Том Клэнси: Бойни действия

Понеделник, 11:00

Ел-Камишли, Сирия

Ибрахим ал-Рашид махна слънчевите си очила и надникна през мръсния прозорец на «Форд Галакси», модел 1963 година.

Младият сириец не присви очи. Наслаждаваше се на слънчевата светлина, отразена от златистата пустош. Болката му доставяше същото удоволствие както топлината на лицето, горещия въздух в белите дробове и потта по гърба. Той приемаше неудобствата така, както го бяха правили пророците — хората, дошли в пустинята, за да бъдат приковани към Божията наковалня, приготвена за Неговата велика мисия.

Но макар да му беше приятно, през лятото по-голямата част от територията на Сирия беше истинска пещ. Макар че климатичната инсталация на колата работеше, присъствието на другите трима мъже повишаваше температурата.

Махмуд, големият брат на Ибрахим, седеше отпред до него. Макар че се потеше обилно, той беше необичайно мълчалив дори когато новите и бързи пежа и фиати ги изпреварваха. В момента не желаеше скандали. Но стигнеше ли се до бой, нямаше по-смел от него. Още като дете Махмуд винаги беше готов да нападне по-едрите момчета. На задната седалка Юсуф и Али играеха карти за по един пиастър на раздаване. Всяка загуба се придружаваше от лека ругатня.

Ремонтираният осемцилиндров двигател ги придвижваше плавно по модерното шосе номер седем. Фордът беше десет години по-стар от Ибрахим и многократно ремонтиран. Но резервоарът беше достатъчно голям, за да побере онова, което им трябваше, а шасито — солидно. Подобно на арабите, кюрдите, арменците, черкезите и много други народи тази кола беше съставена от различни части — някои нови, други стари. Но въпреки това се движеше.

Ибрахим се вгледа в скучния пейзаж. Не приличаше на пустинята на юг — само пясък, облаци прах, трепкащи миражи, черни шатри на бедуини и тук-там по някой оазис. Тази пустиня представляваше безкрайна шир от изсъхнала и напукана пръст, голи хълмове и стотици руини на древни селища. За съвременния бит напомняха изоставени превозни средства, бензиностанции и сенници, където продаваха престояла храна и горещи напитки. Сирийската пустиня винаги е примамвала авантюристите, поетите и археолозите, които изпитваха на гърба си и после описваха нейните опасности. Но областта между великите Тигър и Ефрат някога е била пълна с живот. Не каквато е сега. Преди турците да започнат да източват водните й запаси.

Ибрахим си спомни сутринта, когато преди да тръгнат, баща му каза:

— Водата е живот. Контролираш ли едното, ще контролираш и другото.

Младият мъж познаваше историята и географията на областта. И водите. Беше идвал тук два пъти, докато служеше във Военновъздушните сили. Откакто се уволни и се залови да поправя трактори и други машини в една голяма ферма, непрекъснато слушаше старите хора да говорят за сушата и за глада.

В миналото известна като Месопотамия — гръцката дума за «земята между реките», сега Сирия се наричаше Ал-Гезира — «островът». Остров без вода.

Река Тигър някога е била един от най-важните транспортни маршрути в света. Тя извира от Източна Турция и тече около хиляда осемстотин и петдесет километра в югоизточната част на Ирак, където при Басра се съединява с Ефрат. Голямата Ефрат е образувана от сливането на реките Кара и Мурад в Източна Турция. Тя тече предимно на юг, а после на югозапад в продължение на почти две хиляди и седемстотин километра през огромни каньони и скалисти дефилета в горното си течение и през обширна равнина в Сирия и Ирак. Там, където се срещат, Тигър и Ефрат образуват речния канал Шат-ел-Араб, който тече на югоизток, влива се в Персийския залив и е част от границата между Ирак и Иран. Двете страни отдавна спорят коя да контролира корабоплаването върху този сто и деветдесет километров воден път.