Том Клэнси - Бойни действия

— А ти какво мислиш, Сондра? — попита той.

— Въпреки цялото ми уважение — отговори тя — мисля, че и двамата грешите. Смятам, че мирът, войната и разумът зависят от водачите. Погледнете онзи древен град. Преди трийсет века там се е родил пророкът Авраам. Живял в Шанлъ Урфа, докато Господ му казал да се пресели в Ханаанската земя. Онзи човек е бил осенен от Светия дух. Създал е един народ и един морал. Убедена съм, че му е било горещо, както сега на нас, особено когато Господ му е казал да прониже с кама собствения си син. Сигурна съм, че сълзите и потта му са капели върху уплашеното лице на Исаак. Неговото водачество се е основавало на вяра и любов, затова и евреите, и мюсюлманите го почитат.

— Хубава реч, редник Девон — отбеляза Катцен.

— Много добре казано — съгласи се Кофи, — но това не противоречи на моите възгледи. Не всички сме хрисими и решителни като Авраам. А жегата засилва вродената раздразнителност на някои от нас. Има и още нещо. След двайсет и седем часа и петнайсет минути престой тук вече ненавиждам това място. Предпочитам климатична инсталация и студена вода. И да се къпя в истинска баня.

Фил се усмихна.

— Може би ще ги оцениш още повече, когато се върнеш.

— Ценях ги и преди да тръгна. Откровено казано, още не разбирам защо не можем да изпитаме този прототип в Съединените щати. И там имаме врагове. Много съдии можеха да ми дадат разрешително да шпионирам заподозрени терористи, нелегални военни лагери, мафиоти и какво ли не.

— Знаеш какъв е отговорът.

— Разбира се. — Той допи газираната вода, пусна кутията в чувала за боклук и се върна при микробуса. — Ако не помогнем на Партията на верния път, ислямските фундаменталисти и тяхната Партия на благоденствието ще продължат да печелят на своя страна хората тук. Съществуват и други — Социалдемократическата народна партия, Демократическата лява партия, Демократическата центристка партия, Реформистката демократична партия, Партията на благополучието, Партията „Рефа“, Социалистическата обединена партия и Партията на Великия Анадол, с които трябва да се оправяме. И всички искат парче от малката турска баница. Да не говорим за кюрдите, които се борят да се освободят от турците, иракчаните и сирийците. Ако Партията на благоденствието поеме контрола над Турция и над военните, Гърция ще бъде застрашена. Споровете за Егейско море ще излязат на преден план и НАТО ще бъде раздвоен. Европа и Близкият Изток ще бъдат в опасност и всички ще се обърнат за помощ към Съединените щати. Ние, разбира се, с радост ще я осигурим, но само под формата на дипломатически совалки. Не можем да си позволим да взимаме страна в един такъв конфликт.

— Отлично обобщение, съветнико.

— С изключение на едно — продължи Кофи. — Според мен всички те ще останат с пръст в устата. Това не е като да си вземеш отпуск, за да спасяваш петнистите бухали.

— Престани — рече Катцен. — Смущаваш ме. Не съм чак толкова добродетелен.

— Не говоря за добродетелност, а за това да бъдеш изцяло отдаден на нещо, което си заслужава. Ти отиде в Орегон, за да протестираш, даде показания в съда и реши проблема. Ситуацията тук е с петдесетгодишна история. Между етническите фракции винаги е имало конфликти и винаги ще има. Ние не можем да ги спрем и дори самият опит е загуба на ценни ресурси.

— Не съм съгласен. Можем поне да подобрим положението. Пък кой знае? Може следващите пет хиляди години да са по-добри.

— Или Съединените щати да бъдат въвлечени в една религиозна война, която ще ги съсипе. Дълбоко в душата си аз съм изолационист, Фил. По това си приличаме със сенатора Фокс. Имаме най-хубавата страна в света и онези, които не искат да се присъединят към нас в демократичния кюп, могат да се стрелят, да си хвърлят бомби и газ и да се правят на мъченици, докато всички отидат в рая. Изобщо не ми пука.

Фил се намръщи.

— Предполагам, че това е твоето виждане.

— Точно така. И не се извинявам. Но искам да ти задам един въпрос.

— Какъв?

— Каква е разликата между морската свиня и делфина? — ухили се Лоуел.

Преди Катцен да успее да отговори, вратата на микробуса се отвори и отвътре излезе Майк Роджърс. Кофи се наслади на струята хладен въздух от климатичната инсталация, преди изправеният като струна генерал да затвори вратата. Беше облечен в джинси и тясна сива сувенирна фланелка. На ярката слънчева светлина светлокафявите му очи изглеждаха златисти.

Роджърс рядко се усмихваше, но адвокатът забеляза, че ъгълчето на устата му е изкривено в усмивка.