Сондра продължаваше да гледа към командира, докато белезниците на генерала дрънчаха в желязната халка. След минута горелката бе преместена от другата му страна. Този път при докосването на пламъка той подскочи. Тя също. Роджърс вече не стискаше зъби толкова силно. Устата му се отвори, той разтвори очи и тялото му се разтърси. Но не викаше.
Командирът спокойно наблюдаваше изтезанието. Другият мъж премести горелката откъм гърба на генерала. Той се изви, разтърси се и затвори очи. Устата му широко се отвори и дълбоко от гърлото му се разнесе хриптене. Веднага щом осъзна това, Роджърс стисна устни.
Макар че от очите й бликнаха сълзи и че страхът бе пресушил устата й, жената продължаваше да мълчи.
Изведнъж командирът каза нещо на арабски. Мъчителят отстъпи назад от Роджърс и изключи горелката. Сиринер се обърна към Сондра и се усмихна.
— Ще ти дам няколко минути да си помислиш, без да се налага да гледаш мъките на твоя приятел. На твоя приятел… или старши офицер? Няма значение. Помисли за хората, на които можеш да помогнеш. На твоите и на моите. Моля те да си помислиш за германския народ по време на Втората световна война. Кои са били патриотите — онези, които са изпълнявали заповедите на Хитлер, или другите, които са постъпили както трябва?
Командирът зачака. Сондра не отговори и той се отдалечи. Мъчителят го последва.
Когато стъпките им заглъхнаха, тя погледна към Роджърс. Той бавно вдигна глава и нареди:
— Не казвай… нищо.
— Зная — отвърна Сондра.
— Ние не сме нацистка Германия — задъхано каза той. — Тези хора… са терористи. Те ще използват РОЦ, за да убиват. Раз… разбираш ли?
— Разбирам.
Главата на Роджърс отново клюмна. Сондра през сълзи погледна към тъмните, кървящи изгаряния под вдигнатите му ръце. Той беше прав. С взривяването на язовира тези хора бяха убили хиляди хора. И щяха да убият още повече, ако успееха да използват РОЦ, за да следят придвижването на бойните части или да подслушват комуникациите им. Кюрдите бяха потиснати, но дали щяха да са по-добре под управлението на диктатор като този? Той бе страдал много, но въпреки това гореше пленници живи и ги държеше в ями, за да постигне своето. Ако беше сириец, щеше ли да търпи турските кюрди? Ако бе турчин, щеше ли да търпи иракските кюрди?
Не знаеше. Но щом Майк Роджърс беше готов да умре, тя също щеше да го направи.
И тогава чу завръщащите се стъпки. Видя, че генералът диша дълбоко, за да събере куража и твърдостта си. Сондра опъна белезниците и й се прииска да можеше поне да загине в бой с насилниците.
Мъчителят се върна без командира. Той включи горелката и отново се приближи до Майк Роджърс. Насочи пламъка към гърдите му, сякаш печеше скара.
След като отметна глава назад и дълго се бори, за да задържи зъбите си стиснати, генералът най-после закрещя.
Вторник, 03:55
Вашингтон, окръг Колумбия
Боб Хърбърт започна четвъртата си чаша кафе, докато Мат Стол довършваше седмата си кутия бира. Не бяха напускали кабинета на Стол дори когато застъпи нощната смяна.
Разглеждаха снимки на долината Бекаа, правени от 1975 година досега от сателити, агенти под прикритие и парашутисти от израелската Сайерет Тцанханим. Знаеха, че РОЦ е някъде в долината, но нямаха представа къде точно. Разузнавателният F-16, излетял от Инджирлик, не бе открил нищо. Плътната горска покривка и камуфлажите спъваха въздушното разузнаване. И освен нисковатовата програма за заглушаване на спътници РОЦ очевидно беше изключен, скрит в пещера или под скален перваз. В противен случай инфрачервеното сканиране би засякло нещо. Самолетът от военновъздушните сили също пращаше микровълнови сигнали в опит да открие активно-пасивния радарен рефлектор на центъра. Ако Роджърс успееше да се добере до контролния пулт и да включи транспондера на РОЦ, уредът щеше да отвърне с кодирано съобщение. Засега обаче нямаше нищо.
На двамата мъже не им оставаше нищо друго, освен да разглеждат снимките. Хърбърт не беше сигурен какво търси. Но докато те изпълваха монитора, шефът на разузнаването се опитваше да се постави на мястото на врага.
Според данните на турското разузнаване, потвърдени и от израелското, там имаше почти петнайсет хиляди воини на ПКК. Десетина хиляди от тях живееха по хълмовете на Източна Турция и Северен Ирак. Останалите бяха разделени на групи от десет до двайсет души. Някои от тези хора действаха в квартали на Дамаск, Анкара и други големи градове. Други отговаряха за обучението, комуникациите и снабдяването в долината Бекаа. В момента тя също бе станала дом на нова, агресивна група сирийски кюрди. Група, която действаше в тясна връзка или навярно дори заедно с кюрдите от Турция и Ирак.
Читать дальше